Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 227
Перейти на страницу:

Тресилиан направи нов опит да се обърне към кралицата, но Роли, съгласно с получената заповед, го възпря и с помощта на Блънт почти насила го изведе от залата. Самият Тресилиан бе започнал вече да разбира, че външният му вид наистина бе навредил много на каузата му.

Когато излязоха в преддверието, Роли помоли Блънт да се погрижи Тресилиан да бъде настанен в помещенията, определени за привържениците на граф Съсекс, а ако се наложи, да постави и стража при него.

— Тази налудничава страст, пък и съобщението за болестта на дамата окончателно размътиха ума му — каза той. — Но аз вярвам, че всичко ще премине, трябва само да му се даде покой. Гледай в никакъв случай да не го изпуснеш. Той и без това разсърди вече нейно величество и ако още веднъж я разгневи, тя сигурно ще му намери по-лошо място и по-строга стража.

— Аз също разбрах, че се е побъркал, като го видях с проклетите му ботуши, които така осмърдяха всичко — рече Николас Блънт, поглеждайки червените си чорапи и жълтите рози. — Ще го прибера на сигурно място и веднага ще се върна при вас. Кажи, Уолтър, кралицата попита ли те нещо за мен? Стори ми се, че ми хвърли един поглед.

— Не един, а двайсет погледа ти хвърли, и аз й разказах всичко — какъв добър войник си, какъв… Но, за бога, отведи Тресилиан!

— Ще го отведа, ще го отведа — рече-Блънт. — Искам само да ти кажа, че в края на краищата дворът не е чак толкова лошо нещо. Значи, ти й обясни, че съм храбър войник? И какво друго й каза, скъпи Уолтър?

— Ах ти, невъзможен глупако! Хайде, върви, за бога!

Тресилиан, без да оказва съпротива и без да възразява, тръгна с Блънт или по-точно — позволи му да го заведе в стаята на Роли и да го настани на ниското легло на колелца, което стоеше прибрано в гардероба и бе предназначено за слугата. Тресилиан разбираше, че е излишно да протестира и че не бива да очаква съчувствие от страна на приятелите си, докато не изтече периодът на принудително мълчание и не им обясни всичко. Ако Еми се помиреше с мъжа си, той нямаше да има повече нито повод, нито желание да се намесва в по-нататъшната й съдба.

С големи усилия, след дълго и упорито настояване, той успя да склони Блънт да му спести позора и унижението и да не настанява в стаята двамата яки стражи от свитата на Съсекс. Като видя, че Тресилиан вече се е изтегнал на ниския креват, и като отправи един-два яростни ритника и няколко яростни ругатни към злополучните ботуши, които съвсем наскоро придобитото му чувство за суетност го караше да счита за сериозен признак, ако не и за причина за заболяването на своя приятел, Николас, най-сетне си тръгна, като се задоволи да сведе предпазните мерки само до това да заключи нещастния Тресилиан, чиито благородни и безкористни усилия да спаси жената, проявила такава неблагодарност към него, доведоха само до това, че му навлякоха немилостта на кралицата и предизвикаха неодобрението на приятелите му, които го считаха едва ли не за луд.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА

Дори най-мъдрият монарх греши,

повтаря слабостта общочовешка.

На рицарството шпагата поставя

тъй често върху рамо, на което

дамгата на палача по-подхожда.

Какво пък? Кралят върши туй, що може:

за намерението ще го съдим,

а не за резултатите случайни.

СТАРА ПИЕСА

— Тъжно е да се гледа — каза кралицата, когато изведоха Тресилиан — как разумът на един мъдър и учен човек се помрачава. Тази открита проява на умственото му разстройство явно доказва неоснователността на неговите оплаквания и обвинения. Лорд Лестър, ние не сме забравили молбата ви, която ни отправихте преди време относно вашия верен слуга Варни, чиито способности и вярност заслужават да бъдат наградени, тъй като ние знаем много добре, че както вие, така и всички ваши приближени сте ни безкрайно предани. Ние с още по-голямо удоволствие ще отдадем дължимата почест на мистър Варни, тъй като сме ваша гостенка, при това, страхуваме се, такава, която ви създава много грижи и тревоги. Иска ни се също да удовлетворим и стария рицар от Девън, сър Хю Робсарт, за чиято дъщеря е женен Варни. Надяваме се, че един такъв знак на нашата благосклонност, с какъвто смятаме да го удостоим, би помогнал сър Хю Робсарт да се примири със своя зет. Дайте ми шпагата си, лорд Лестър.

1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)