Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 227
Перейти на страницу:

Графът откачи шпагата си и като се отпусна на коляно, я подаде на Елизабет. Тя бавно я пое, изтегли я от ножницата, и докато придворните дами, които стояха наоколо, искрено или престорено потръпнаха и отвърнаха очи, Елизабет с любопитство взе да оглежда блестящата полирана повърхност и богатите украшения на шпагата от дамаска стомана.

— Ако бях мъж — каза тя, — сигурно щях да пазя вярната си шпага не по-малко грижливо от който и да е от моите предци. Аз и сега я гледам с удоволствие и навярно бих могла като феята, за която съм чела в една италианска поема147 — ако кръщелникът ми Харингтън беше тук, щеше съвсем точно да ни цитира откъса, — да си вчесвам косите и да си глася шапката пред такова стоманено огледало. Ричард Варни, приближете се и застанете на колене! В името на бога и на свети Георги, ние ви посвещаваме в рицарско звание! Бъдете верен, храбър и щастлив! Станете, сър Ричард Варни.

Варни стана, поклони се ниско на кралицата, която му бе оказала такава висока чест, и се оттегли.

— Цялата останала част от ритуала на посвещението ще бъде довършена утре в параклиса — каза кралицата, — тъй като възнамеряваме да намерим другар на сър Ричард Варни. И тъй като трябва да сме безпристрастни в отдаването на тези почести, ще се обърнем за съвет към нашия братовчед Съсекс.

От пристигането в Кенилуърт, пък и от самото начало на пътуването на кралицата този благороден граф постоянно оставаше на втори план и затова тъмният облак не слизаше от челото му — обстоятелство, което не се бе изплъзнало от погледа на кралицата; ето защо тя реши да разсее недоволството му с един такъв знак на благосклонност, която щеше да бъде още по-удовлетворителна, защото се проявяваше в момент, когато триумфът на неговия съперник изглеждаше безспорен. Това съответствуваше напълно на принципите на нейната политика на запазване на равновесието между враждуващите групи.

Съсекс бързо се приближи към Елизабет. На въпроса й кой благородник сред неговите приближени е най-заслужил да бъде удостоен с рицарско звание, графът без колебание отговори, че би се осмелил да предложи Тресилиан, човека, на когото дължи живота си, прославения воин и учен, от благороден и неопетнен род.

— Но за съжаление — додаде той — страхувам се, че днешният случай… — И замълча.

— Доволна съм от вашето благоразумие, милорд — рече Елизабет. — Ако след днешния случай решим да наградим Тресилиан, нашите поданици ще ни помислят за не по-малко безумни от него, макар че ние не съзряхме лоши намерения в постъпките на този нещастен душевно болен джентълмен.

— Тогава — каза малко разочаровано Съсекс — позволете ми, ваше величество, да предложа моя щалмайстор, Николас Блънт, джентълмен от стар и благороден род, който вярно служи на ваше величество в Шотландия и Ирландия и в доблестни сражения получи много рани, но никога не остана длъжен на врага.

Елизабет не можа да се въздържи и леко сви рамене. Графиня Рътланд разбра по поведението на кралицата, че тя се е надявала да чуе от Съсекс името на Роли, което би й дало възможност едновременно да зачете неговата препоръка и да удовлетвори собственото си желание, изчака Елизабет да одобри предложението на Съсекс и побърза да заяви, че след като двамата знатни придворни са получили разрешение да предложат кандидат за рицарското звание, тя се надява, че и на нея ще бъде оказана същата милост, за да може да изрази мнението и желанието на присъстващите придворни дами.

— Нямаше да бъда жена, ако откажа на такава молба — отговори с усмивка кралицата.

— Тогава — продължи графинята — от името на тези прекрасни дами аз моля ваше величество да удостои с рицарски сан Уолтър Роли, чийто произход, бойни подвизи и готовността му да служи с меч и перо на нашия пол го правят напълно достоен за такава награда.

— Благодаря ви, прекрасни дами — каза Елизабет. — Молбата ви ще бъде удовлетворена и благородният кавалер Без Плащ ще стане, както вие искате, доблестният рицар Без Плащ. Нека двамата кандидати за рицарско звание дойдат при мен.

Блънт, който бе отишъл да изпрати Тресилиан и да го настани на сигурно място, още не се беше върнал, но Роли излезе напред, отпусна се на едно коляно и прие от кралицата-девственица почетната титла, която едва ли някога е била давана на по-достоен и по-прославен човек.

Малко след това влезе и Николас Блънт. Посрещайки го при вратата на залата, Съсекс набързо му съобщи за благосклонното намерение на кралицата и сега бе ред на Блънт да пристъпи към трона. Наистина забавна и едновременно тъжна гледка представлява честният и благоразумен човек, който заради каприза на някоя хубавица или по някаква друга причина изведнъж попадне в плен на онази лекомислена суетност, подобаваща единствено на младежите и на франтовете, които до такава степен свикват с нея, че тя им става втора природа.

вернуться

147

Елизабет намеква за поемата на италианския поет Матео Боярдо (1434–1494 г.), „Влюбеният Роланд“, в която между другото се говори как феята си премерва корона и вместо в огледало се оглежда в острието на меча.

1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)