По заповед на президента

20.

НОВИ ПРАВИТЕЛСТВА

В Източната зала се бяха събрали трийсет души заедно със съпругите си. Докато влизаше на приема, Джак обходи с поглед лицата им. Някои го зарадваха. Други — не. Първите бяха толкова уплашени, колкото и самият той. Но именно самоуверените, усмихнати лица тревожеха президента.

Как трябваше да се държи с тях? Дори Арни не знаеше отговора, макар да беше опитал няколко подхода. Да прояви сила и да ги сплаши ли? Тогава вестниците още утре щяха да пишат, че се опитва да стане цар Джак I. Да се държи спокойно? Тогава щяха да го нарекат слабак, неспособен да вземе властта в ръцете си. Райън се научаваше да се страхува от медиите. Преди положението не бе чак толкова лошо. Като обикновен изпълнител, в общи линии не му обръщаха внимание. Дори като съветник на Дърлинг по въпросите на националната сигурност го бяха смятали за изразител на чуждо мнение. Но сега положението беше съвсем различно и нямаше нито едно нещо, което да каже и което да не може — а и да не бъде — изкривено в онова, което искаше да каже съответният слушател. Вашингтон отдавна бе загубил обективността си. Всичко беше политика и политиката беше идеология, а идеологията се свеждаше до личните предразсъдъци, вместо до търсенето на истината. Къде ли всички тези хора се бяха научили, че истината няма никакво значение за тях?

Проблемът на Райън бе, че всъщност нямаше политическа философия per se. Той вярваше в нещата, които вършеха работа, които даваха обещаните резултати и поправяха всички повреди. Дали тези неща се доближаваха до една или друга политическа гледна точка не беше толкова важно, колкото самият резултат. Добрите идеи работеха, макар някои от тях да изглеждаха безумни. Лошите идеи не ставаха, макар че някои от тях изглеждаха адски смислени. Но Вашингтон не мислеше така. В този град идеологиите бяха факти и ако те не работеха, хората ги отричаха, а ако онези идеологии, с които не бяха съгласни, наистина действаха, противниците им никога не го признаваха, защото да признаеш грешката си за тях беше по-омразно, отколкото каквато и да е форма на престъпно поведение. По-скоро биха се отрекли от Господ, отколкото от идеите си. Политиката бе единствената арена, на която хората предприемаха мащабни действия, без да се вълнуват от действителните последствия за света, и за която реалният свят бе далеч по-маловажен от онези фантазии, десни, леви или центристки, които бяха донесли в този град на мрамор и адвокати.