Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
След като интендантът бе издал Булкокс, инспекторът просъска на пленника нещо на японски. Скръцна със зъби и обясни на Фандорин причината за своето възмущение:
— Той е дори по-голям негодник, отколкото си мислех. Фанатиците от Сацума поне вярваха, че действат в името на родината, а тоя е знаел, че те са пионки в играта на чужденец!
Суга измуча.
— Вече можем да извадим хамито — каза Ераст Петрович, който все още не бе проумял как тая версия не беше му хрумнала по-рано.
Освободен от мундщука, генералът се изплю и изхъхри към Асагава:
— Че ти самият не си ли пионка в ръцете на чужденец? — но се опомни, сети се, че е изцяло зависим от инспектора, и смени тона. — Аз удържах на думата си. Ваш ред е. Дайте ми кинжал.
— Нямам кинжал — изкриви се лицето на Асагава. — Пък и да имах, не бих ти го дал. За да цапаш благородната стомана с мръсната си кръв? Спомняш ли си как накара Гърбавия да си отхапе езика? Дойде твоят ред. Зъбите са ти остри, давай — ако си мъж. С удоволствие ще погледам.
Очите на интенданта се свиха с омраза, злобно блеснаха.
Вицеконсулът внимателно опита да захапе крайчеца на езика си и потрепери. Жесток е Асагава, дума да няма. Проверява ще прояви ли Суга твърд характер. Ако се уплаши, ще изпадне в срамно положение. Тогава може да му измъкнат много неща.
И тримата мълчаха. После се чу странен сподавен звук — Суга преглътна.
Никой не гледаше към вратата на скривалището, затова, когато тя се тресна, всички подскочиха. Нима бяха минали само двайсет минути, откакто интендантът бе натиснал лоста?
— Не щеш да си ядеш езика — констатира инспекторът със задоволство. — Тогава получаваш ново предложение. Виж. — Той измъкна от джоба на генерала револвера му (Фандорин бе познал, беше кавалерийски хагстрьом), извади от барабана патроните без един. — Разказваш ни кои са в другите кръгчета и няма да ти се наложи да си гризеш езика.
Погледът, който Суга хвърли към револвера, не се поддаваше на описание. Нито един Ромео не бе поглъщал с очи своята Жулиета с такъв плам, нито един корабокрушенец не се бе взирал толкова жадно в точилата на хоризонта. Титулярният съветник бе напълно убеден, че генералът няма да устои на изкушението. И сбърка.
Интендантът предпочете да си отхапе езика.
Предния път Ераст Петрович бе имал късмет — бе наблюдавал тая кошмарна гледка от разстояние, докато сега всичко се случи на две крачки от него.
Суга нададе не човешки, а направо зверски рев, широко отвори уста, изкара докрай навън месест червен език и събра челюсти. Нещо изхрущя отвратително, Фандорин се извърна, но все пак успя да се нагледа достатъчно, за да остане тая картина с него до края на дните му.
Интендантът умря по-бавно от Гърбавия. Оня, както разбираше сега Фандорин, не бе понесъл шока от болката. Суга обаче имаше здраво сърце, той просто се удави в собствената си кръв. Отначало конвулсивно я гълташе, после тя потече по брадата и гърдите му като поток. Всичко продължи няколко минути. През цялото време тоя железен човек не издаде нито стон.
След като хъркането престана и самоубиецът увисна на въжетата, Асагава преряза възлите. Трупът се изхлузи на пода, тъмна локва се разля по паркета.
Епитафията, която инспекторът произнесе, бе пълна със сдържано уважение:
— Силен човек. Истински акунин. Но главният акунин в тая история не е японец, а чужденец. Какъв позор!
На Фандорин му се повдигаше. Искаше му се час по-скоро да напусне прокълнатото място, но се наложи да се забавят още дълго.
Първо унищожиха следите от своето присъствие: събраха прерязаните въжета, оправиха портрета на императора и разпятието, откриха и извадиха куршума, изстрелян от херщала на Фандорин.
От европейска гледна точка налице бе пълен абсурд: началникът на имперската полиция, кой знае защо, се явява посред нощ в кабинета си, настанява се в креслото си, отхапва си езика и умира. Ераст Петрович можеше само да се надява, че по японски това може би изглежда малко по-приемливо.
След това по настояване на Асагава повече от час късаха на ситни парченца многобройните досиета. Чак след това си отидоха по същия начин, по който бяха дошли — през прозореца на тоалетната.
От целия архив оцеля само папката „Окубо“. Вътре бяха страницата с шифрованата схема, иззетите донесения и трите листа с клетвата, написана с кръв. В съчетание с показанията на свидетеля, княз Онокоджи, който не просто знаеше за тайната дейност на Суга, но и беше свързан със самия Булкокс, това беше предостатъчно. Скоро всички щяха да научат защо е посегнал на живота си интендантът на полицията.