Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Върховният принц Садеас поиска достъп до лагера!
Далинар хвърли поглед на сина си. Лицето на Адолин помръкна.
— Твърди, че кралската заповед за разследването му дава право — додаде вестоносецът.
— Пуснете го — отговори Далинар.
— Слушам, господарю — каза вестоносецът и се обърна. Един от младшите офицери, Морател, тръгна с него, за да може Садеас да се посрещне и придружава от светлоок, както подобава на ранга му. Морател беше с най-нисък чин сред присъстващите; всеки разбираше, че Далинар ще прати него.
— Какво според теб иска Садеас сега? — каза тихо Далинар на Адолин.
— Нашата кръв. За предпочитане топла, може и подсладена с малко ракия от Талев.
Далинар се смръщи и двамата забързаха край строените войници. Около мъжете витаеше настроение на очакване, копията бяха високо вдигнати, тъмнооките офицери-граждани стояха отстрани с брадви на раменете. Пред войниците няколко чули пръхтяха и пасяха нещо от камънака в краката си; бяха запрегнати в огромни подвижни мостове.
Храбрец и адолиновият бял жребец Чистокръвен чакаха, а конярите държаха юздите им. Ришадиецът надали имаше нужда от гледачи. Веднъж беше отворил сам конюшнята и беше отишъл на сборния пункт, защото конярят се беше забавил. Далинар потупа черния като нощта боен кон по шията и се метна на седлото.
Огледа събраната войска и вдигна ръка, за да нареди да тръгват. Забеляза обаче няколко конника, които приближаваха сборния пункт, водени от мъж в тъмночервена Броня. Садеас.
Далинар потисна въздишката си и нареди на хората да потеглят, а той самият остана да изчака Върховния принц на осведомяването. Адолин, възседнал Чистокръвен, дойде при баща си. Погледът му сякаш казваше „Не се тревожи, ще се държа прилично.“
Както винаги, Садеас изглеждаше безукорно. Бронята му беше боядисана, шлемът му беше украсен със съвсем нов метален модел. Този беше като стилизирани слънчеви лъчи. Украшението изглеждаше почти като корона.
— Сиятелни господарю Садеас — продума Далинар. — Моментът е неподходящ за твоето разследване.
— За съжаление — отговори Садеас и дръпна поводите на коня си. — Негово величество е много нетърпелив да получи отговорите на въпросите си и аз не мога да спра моето разследване, даже и заради щурм на плато. Трябва да разпитам няколко от твоите войници. Ще свърша това по пътя.
— Искаш да дойдеш с нас?
— Защо не? Няма да ви забавя. — Погледна чулите, които тъкмо тръгваха, повлекли масивните мостове. — Съмнявам се, че бих ви забавил повече, дори ако ми беше хрумнало да пълзя.
— Войниците ни трябва да се съсредоточат върху предстоящото сражение, Сиятелни господарю — каза Адолин. — Не трябва да бъдат разсейвани.
— Волята на краля трябва да се изпълнява — отвърна Садеас и вдигна рамене, без да си направи труда да погледне Адолин. — Налага ли се да представя кралската заповед? Сигурен съм, че не възнамерявате да ми попречите.
Далинар огледа своя някогашен приятел, взря се в очите му, опита се да проникне в душата му. Нямаше я типичната за Садеас усмивчица. Тя се появяваше обикновено, когато принцът беше доволен от развитието на някой свой кроеж. Дали не си даваше сметка, че Далинар умее да чете израженията на лицето му и затова криеше чувствата си?
— Не е нужно да представяш нищо, Садеас. Хората ми са на твое разположение. Ако ти трябва нещо, просто поискай. Адолин, с мен.
Далинар обърна Храбрец и препусна, за да стигне пред войската. Адолин неохотно го последва и Садеас остана назад с адютантите си.
Започна дългото препускане. Постоянните мостове тук бяха на Далинар, поддържани и охранявани от неговите войници и съгледвачи, свързващи контролирани от него плата. През цялото време Садеас се движеше близо до средата на колоната от две хиляди войници. От време на време пращаше по някой адютант да изтегли от строя един или друг войник.
Далинар умствено се подготвяше за битката. Говори с офицерите за разположението на платото, получи доклад къде по-точно чудовището е избрало да направи какавидата и прати напред съгледвачи да следят за идването на паршендите. Те носеха дълги пръти, за да се придвижват от плато на плато без мостове.
Войската на Далинар стигна края на постоянните мостове и трябваше да спре и да чака чулите. Грамадните машини бяха построени като обсадни кули, с огромни колела и бронирани страни, където войниците могат да ги бутат. Когато стигнеха до пропастта, разпрягаха добичетата, избутваха машината на ръка и с помощта на зъбчати колела спущаха моста. Когато мостът легнеше, машината се отключваше и издърпваше напред. Механизмът позволяваше заключване от другата страна, вдигане на моста, обръщане и впрягане на чулите.