Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Господарю — рече Телеб. — Едно чудовище изпълзя на това плато преди по-малко от четвърт час. — Той посочи мястото на щабната карта, където всяко от платата беше отбелязано с глифи. Далинар приближи картата и група от офицерите му се събра около него.
— На какво разстояние казахте, че се намира? — попита той и се почеса по брадичката.
— Може би на около два часа път — отговори Телеб и посочи трасето, начертано на картата от един от хората му. — Господарю, смятам, че тук имаме добра възможност. Сиятелният господар Аладар ще трябва да прекоси шест ничии плата, за да стигне до спорния район, докато ние разполагаме с почти пряк достъп. Сиятелният господар Садеас би имал затруднения, защото ще се наложи да заобиколи няколко пропасти, които са прекалено широки за мостовете. Обзалагам се, че даже няма и да опита.
Далинар наистина имаше най-непосредствен достъп. Той обаче се поколеба. От месеци не беше щурмувал плато. Вниманието му се отклоняваше, войските му трябваха за охрана на пътищата и за патрули из големите пазарища, които бяха изникнали извън военните лагери. Пък и сега въпросите на Адолин тегнеха над него и го смазваха. Струваше му се, че времето е ужасно за сражение.
Не, каза си той. Не, имам нужда да направя това. Победата в такава битка ще е много полезна за духа на армията и ще помогне за оборването на слуховете из лагера.
— Нападаме! — обяви Далинар.
Неколцина от офицерите развълнувано подвикнаха, което беше крайна проява на чувства за обикновено сдържаните алети.
— А синът Ви, господарю? — попита Телеб. Беше чул за сблъсъка между двамата. Далинар се съмняваше, че има някой в десетте лагера, който да не е чул за него.
— Пратете да го повикат — твърдо отговори той. Адолин вероятно имаше по-голяма потребност дори от него самия от това сражение.
Офицерите се пръснаха. След миг влязоха оръженосците на Далинар. Бяха минали едва няколко минути от сигнала, ала след шест години сражения военната машина заработваше гладко, дойдеше ли призив за битка. Далинар чу, че навън прозвучава третият сигнал, който свиква войските му.
Оръженосците провериха дали връзките на далинаровите ботуши са здраво затегнати, после донесоха дълъг подплатен елек за обличане върху униформата. После положиха сабатоните — бронята за ботушите — на пода пред него. Сабатоните плътно обгръщаха ботушите, а подметката им беше грапава и сякаш се закачаше за скалата. Отвътре светеха сапфирите, разположени в специални гнезда.
Далинар си спомни последното видение. Сияйният рицар с покритата със светещи глифи броня. Съвременните Бронечерупки не светеха така. Възможно ли беше да си е измислил тази подробност? Би ли го направил?
Сега няма време за подобни разсъждения, каза си той. Отхвърли съмненията и тревогите, както се беше научил още при първите си битки като младеж. Войникът трябва да е съсредоточен. Въпросите на Адолин щяха да го чакат и след сражението. Засега не можеше да си позволи да се съмнява в себе си и да изпитва несигурност. Време беше да стане Тоягата.
Стъпи в сабатоните и ремъците им сами се вързаха около ботушите. Последваха набедрениците и наколенниците, които се сключиха около сабатоните. Вълшебната броня не беше като обикновената броня; в свръзките нямаше стоманени мрежи и кожени ремъци. Шевовете бяха съставени от сложно припокриващи се малки плочици и не оставяха уязвими места. Триенето беше нищожно; всяка част от бронята прилягаше отлично, като че беше изработена нарочно за Далинар.
Бронята винаги се слагаше от краката нагоре. Беше изключително тежка; без увеличената от нея сила човек не би могъл да я носи в бой. Далинар стоеше неподвижен, докато оръженосците слагаха горните набедреници и ги прикрепваха към частите от бронята за кръста и долната част на гърба. После дойде полата от малки плочици с дължина до над коляното.
— Господарю — рече Телеб. — Обмислихте ли предложението ми за мостовете?
— Знаете отношението ми към пренасяните от хора мостове, Телеб — отговори Далинар, докато оръженосците му слагаха гръдната броня и предпазителите за ръцете. Той вече чувстваше как вътре в него препуска мощта на Бронята.