Пътят на кралете (том I)

Спря пред катедрата и прокара пръсти по дебелите страници, изпълнени с редове с лилаво мастило. Не можеше да прочете думите, но можеше почти да ги почувства — излъчваха се от страницата като Светлина от сфера. Дали думите в тази книга не бяха причината за неговите проблеми? Виденията започнаха няколко месеца след като за пръв път му четоха от нея.

Положи ръка на хладните, изписани с мастило, страници. Родината им беше напрегната почти до разпад, войната беше в застой, а той изведнъж се оказа запленен от същите идеали и митове, които доведоха до падението на неговия брат. Сега алетите имаха нужда от Тоягата, не от стария уморен войник, който се забавлява с философии.

Гръм да удари всичко, рече си Далинар. Мислех, че съм разбрал това! Затвори подвързания с кожа том и гръбчето му изпука. Отнесе го до лавицата с книги и го върна на място.

— Татко? — продума Ренарин. — Има ли нещо, което мога да направя за теб?

— Ще ми се да имаше, синко. — Далинар потупа лекичко гръбчето на книгата. — Каква ирония. Навремето са смятали тази книга за един от големите шедьоври на политическата философия. Знаеше ли това? Ясна ми каза, че в цял свят кралете са я изучавали ежедневно. А днес се смята едва ли не за богохулна.

Ренарин не отговори.

— Все едно — продължи Далинар и се върна към стенната карта. — Върховният принц Аладар отхвърли предложението ми за съюз, също като Роион. Идва ли ти на ум към кого да се обърна?

— Адолин казва, че трябва да сме много по-притеснени от заговора на Садеас, насочен към нашето унищожаване.

Настана мълчание. Ренарин имаше навика да поваля разговорите както стрелецът с лък се прицелва в противниковите офицери на бойното поле.

— Брат ти е прав да се тревожи. Но тръгнем ли срещу Садеас, това ще разклати Алеткар като кралство. По същата причина Садеас няма да рискува да действа против нас. Той ще разбере.

Надявам се да разбере.

Навън внезапно прозвучаха тръби. Дълбокият им звучен глас отекна. Далинар и Ренарин застинаха. Забелязани са паршенди. Последва още един сигнал. Двадесет и трето плато във втори квадрант. Съгледвачите на Далинар бяха преценили, че спорното плато е достатъчно близко и техните войски могат да го достигнат първи.

Далинар се завтече през стаята, загърбил всяка друга мисъл. Ботушите му тупкаха по дебелия килим. Отвори вратата със замах и се втурна по обляния в Светлина коридор.

Вратата на щаба беше отворена и Телеб, дежурният офицер, отдаде чест при влизането на Далинар. Телеб имаше изправена стойка и светлозелени очи. Носеше дългата си коса на плитка, а на бузата му имаше синя татуировка, която показваше, че той е от Старата кръв. По-настрани в стаята на столче пред високо писалище седеше съпругата му Калами. Тъмната й коса падаше чак до ръба на столчето, само две малки плитки отстрани на главата бяха вдигнати нагоре. Роклята й беше виолетова. Калами беше изтъкнат историк и беше помолила за разрешение да записва срещи като днешната; планираше история на тази война.