Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
За щастие, до момента никой от спасените затворници не се опита да настоява за някакви права или по някакъв начин да се намесва в разговора ни. Изглежда всички бяха прекалено изтормозени от плена и мъченията или просто бяха изплашени. И при това много от тях бяха пълноценни Майстори.
— Знаеш ли как да излезем на повърхността по-близо до реката? — обърнах се аз към Стил.
Приятелите ми учудено се вгледаха в него, сякаш бяха видели призрак. Всъщност може да се каже и така — когато попаднаха в плен, Стил все още беше невменяем. А сега изведнъж не само е здрав, но и има определени познания за Халифата.
— Не че е съвсем близо — отвърна Стил, преценявайки нещо наум и указа посоката. — Насам.
Разбира се, отпред тръгна Келнмиир, а ние го последвахме на известно разстояние, за да му дадем възможност да се справи с охраната без излишен шум. Най-отзад беше Наив, чийто вампирски възможности далеч превишаваха нашите, човешките. Може би най-отзад трябваше да е Алиса, тя превъзхождаше Наив в реакцията и уменията, но тя предпочете да остане с мен. А и аз не бих я пуснал да се отдалечи дори на крачка от мен. През целия път Алиса ме държеше за ръка толкова силно, сякаш се страхуваше, че изведнъж ще изчезна или ще се изгубя.
Все още не можех да повярвам, че успяхме да намерим и освободим пленниците. Разбира се, това беше само половината от работата, но все пак е учудващо, че все още никой не ни беше заловил. Преди време Велхеор ме убеждаваше, че охраната в Шатер е много силна. Разбира се, едва ли са очаквали, че неканените гости ще бъдат водени от шатерец и Висши вампири с многовековен опит във водене на тайни бойни операции.
— Чаках те — прошепна ми Алиса, когато за пореден път се притаихме в един от подземните проходи.
— Извинявай, че се забавих — отвърнах аз, прегърнах я и неизвестно защо измърморих: — Тапи.
— Какви тапи? — отдръпна се от мен вампирката. — Да не си пил?
— Просто глупава фраза, дочута от Велхеор — оправдах се аз.
Келнмиир премахна още двама пазачи и ние най-накрая започнахме да се изкачваме. Учудващо, но през цялото това време не срещнахме нито един цивилен шатерец. Подобна беше обстановката и в нашия форт Скол, но тук ставаше дума за цял град, пък бил той и на границата с Империята.
Изкачвайки се етаж след етаж, ние минахме през много помещения и стана невъзможно да останем незабелязани. Келнмиир уби първия изскочил пред нас шатерец, мятайки кукрито към него, а вторият, промъкнал се зад нас, беше свален с юнашки удар от Наив. Докато се доберем до повърхността, двама от спасените пленници загинаха заради неочаквани срещи с няколко шатерци.
Келнмиир за пореден път изчезна в прохода, водещ към етажа на повърхността, и оттам се чуха приглушените звуци на кратък бой. Или по-точно — убийства. Едва ли някой тук можеше сериозно да се противопостави на Висш вампир в ръкопашен бой.
— Чисто е — каза той, надниквайки в коридора.
Изкачвайки се по стълбата след него, ние се озовахме в малка зала, очевидно представляваща столова. Някои от спасените пленници моментално се хвърлиха към тенджерите с храна, а ние с Келнмиир и Алиса бързо се отправихме към прозорците.
Отвън имаше много хора. Десетки, ако не и стотици шатерци в черни дрехи се строяваха на площада около огромен артефакт с формата на палачинка с крачета, висока горе-долу до кръста ми. Стана ясно защо успяхме да минем през подземията с такава лекота, без да срещнем наистина сериозна съпротива — всички местни обитатели бяха на повърхността и се събираха за поредната атака на форт Скол.
— Да не би да са ни засекли? — озадачено попита Алиса.
— Съмнявам се — отвърна Келнмиир, потвърждавайки мислите ми. — Дори да знаеха за нас, едва ли биха успели да съберат тук толкова народ.
Част от шатерци сложиха ръце върху кръга и изпод него веднага се появи черен дим. Постепенно той изпълни цялото пространство под краката на хората, докато не покри целия площад, а после напълно беззвучно каменният артефакт и шатерци започнаха да се издигат във въздуха.
— Ето значи с какво летят — възхитено каза Чез.
— Да почакаме, докато отлетят — практично предложи Келнмиир. — Иначе ще ни засекат от въздуха.
— Не само ще ни засекат, но и ще ни размажат — моментално се отзова Чез. — Да беше видял какво правят по време на бой. Такива заклинания хвърляха… направо ужас.
Алиса силно стисна ръката ми.
— Надявам се, че това наистина не е заради нас.
През това време бойната армада на шатерци се издигна достатъчно високо, за да закрие изгряващите над небосвода луни.