Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Когато дойде ред на Алиса, Наив я заслони с тяло и веднага получи силен удар в лицето. Шатерецът беше изненадващо бърз за обикновен човек — новоизпеченият нисш вампир изобщо не успя да реагира. Макар че може просто умората и получените рани да си казваха думата.
Стоях като безмълвен свидетел, без да мога да помогна на приятелите си, и само безсилно стисках юмруци от яд. Или все пак можех?
Спомних си Митис, който едва не уби леля ми направо от астралния свят. В пристъп на гняв протегнах ръка към шатереца. Тя влезе без съпротива в гърдите му и там, някъде на мястото на сърцето му, почувствах топла пулсация. Стиснах рязко юмрук в това място и се постарах колкото се може по-ярко да си представя как сърцето му експлодира.
— Умри! — изкрещях яростно.
Шатерецът се олюля, очите му се разтвориха учудено, от устата му бликна фонтан кръв и той се свлече безжизнен на пода. Бях на път да се разправя по същия начин и с втория, но с изненада почувствах как буквално излитам от килията, пресичам за миг всички стени и се озовавам обратно в тялото си.
— Уф — възкликнах и отворих очи.
— Върна се — радостно каза Стил. — Много се уплаших, изобщо не ти усещах пулса.
— Всичко е наред. Намерих ги, но трябва да побързаме.
Скочих на крака и леко се олюлях. За миг изпитах усещането, че земята се клати под краката ми, но примигнах няколко пъти и всичко се нормализира. Изглежда действията ми в астралния свят отнемаха от силите ми и можех само да се надявам, че последствията няма да са сериозни.
Връщайки се в залата за мъчения, заварихме Велхеор зает с отвратително занимание — връзваше ръцете и краката на незнайно откъде появил се шатерец към уреда за разтягане.
— Какво правиш? — попитах леко стреснат.
— Защо не, щом вече съм в зала за мъчения — махна с ръка вампирът. — Жалко, разбира се, че трябваше да му запушвам устата…
Шатерецът гледаше вампира с обезумели от ужас очи, но кой знае защо изобщо не правеше опити да се измъкне. Може би причината беше в някаква психо блокировка в мозъка му, или в обърнатите под неестествен ъгъл китки и глезени.
— Нямаме време за това — едва ли не умолително казах аз. — Велхеор, можеш ли да извикаш тук Келнмиир и Итания? Знам къде държат пленниците и мога да заведа всички там.
Казвайки това, аз с изненада осъзнах, че наистина помня всички коридори, по които ме прекара забранената магия. Може би не напразно формулирах въпроса точно така: „Искам да знам къде държат Алиса“. И аз наистина вече знаех.
— Извиках ги — веднага отговори Велхеор. — А докато дойдат, аз все пак ще довърша започнатото… Искате ли да погледате?
Ние със Стил мълчаливо се обърнахме и излязохме от залата в коридора, решавайки да изчакаме завръщането на вампирите там.
— Дхарм казва, че Велхеор дори него го плаши малко — съобщи ми Стил. — Макар че доскоро шатерецът не е познавал това чувство.
— О, този може да изплаши всекиго — усмихнах се аз. — Представяш ли си какво е правил, когато между Империята и вампирите още не е имало примирие! Това е истински страх.
Келнмиир се върна без Итания. Не знам къде беше изгубил бившата жена на Велхеор, но явно нямаше намерение да го обсъжда.
— Ти чакай тук с Велхеор — подхвърли вампирът на Стил, а мен сграбчи за ръката. — А ти идваш с мен.
И преди да успея да кажа каквото и да е, той ме повлече по коридора.
— Намерих Алиса — казах бързо. — Но трябва да вървим в обратна посока.
— Това няма да отнеме много време — без да се обръща, каза Келнмиир. — Тук наблизо намерихме още една зала за мъчения…
— И ти ли? — изненадах се аз и усетих как гневът ме залива. — Велхеор вече плака от умиление при вида на уредите и намери върху кого да ги изпробва. Но наистина сега не е времето! Алиса ще я местят от килията незнайно къде.
— Това е важно — троснато отвърна вампирът.
Не очаквах от Келнмиир такъв интерес към уредите за мъчение. Или го интересуваше нещо друго? Или някой друг…
— Канмиир? — предположих аз. — Знаеш къде е той?
Тичахме по коридорите и вампирът ме водеше толкова уверено, сякаш подробно беше изучавал картата на подземието.
— Той през цялото време се криеше от мен, но сега е силно отслабен от изтезанията и успях да усетя присъствието му.
— А аз защо съм ти?
— Това е семейна работа — поясни вампирът. — А ти вече си почти част от семейството. Мисля, че няма да е лошо, ако станеш свидетел на наказанието и после разкажеш за това на Алиса.