Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
И още как, все пак съм първокурсник, а не опитен Майстор с дългогодишен стаж.
— Атакуваме! — раздаде се до мен гласът на друг Майстор и към тичащите срещу нас шатерци изригна потоп от бойни заклинания.
— А на мен това започва да ми харесва — доволно се озъби Келнмиир. — Наистина, защо да бягаме, когато можем да си тръгнем с гръм и трясък.
Какво пък, трябваше да предвидя, че Майсторите са безпомощни само в подземията, а тук ситуацията може коренно да се промени.
— Виж го ти дядката — възхитено цъкна с език Чез, наблюдавайки как защитният екран се справя с атаките на противника. — Това не ви е стандартно заклинание от учебника…
В същото време, независимо от кратката еуфория заради нашия малък успех, ние ясно разбирахме, че десетина Майстори няма да издържат в открит бой срещу няколкостотин шатерци дори минута. Затова, след като се защитихме от първия удар и отвърнахме на атаката, ние се втурнахме към следващата сграда. Помагаше ни това, че архитектурата на Шатер не предвиждаше наличието на много прозорци — можеше да не се страхуваме от неочаквана стрела или метнато от прозорец заклинание. В същото време цялата територия отлично се виждаше от кулите, за което бързо ни напомниха няколко арбалетни стрели, отблъснати от предвидливо поставената от Майстор Дефер защита.
Успяхме да минем през три сгради, разменяйки си удари чрез заклинания с преследвачите, а после чух над главата си странно бучене и в следващия момент в очите ми удари ярък проблясък.
Тряс!
Дори не забелязах как се озовах на земята. В главата ми кънтяха камбани, а зрението ми отказваше да се фокусира върху обектите.
Алиса продължаваше да стиска ръката ми и ми помогна да се изправя.
— Какво стана?! — извиках аз, едва държейки се на крака.
— Да бягаме! — извика в отговор Алиса. — Удариха ни от въздуха!
Чез и Наив вече бягаха напред, подкрепяйки се един друг, а Стил, Келнмиир и още няколко Майстори бяха до нас. Когато докуцукахме до следващата сграда и малко дойдох на себе си, стана ясно, че двама пленници са изчезнали.
— Затрупаха ги камъни — мрачно поясни Чез. — От сградата не остана нищо.
Обърнах се и наистина — на мястото на сградата имаше само яма с доста прилични размери. А към нас отново тичаха шатерци, при това — от няколко страни едновременно.
Майстор Дефер остана жив и отново ни прикри от атаките на нападателите, но това се оказа само временно спасение, защото към нас вече се приближаваше летящата черна армада. Оказахме се в безизходна ситуация — можеше да избегнем удара по въздуха само ако се разделим, но без Майстор Дефер не можехме да устоим на многочислените атаки по земята.
— Може би трябва отново да слезем под земята? — неуверено предложих аз.
Вече тичахме към следващата сграда, когато от небето удари огромна топка енергия и земята зейна пред нас.
— Късно е — изпъшка Алиса.
Черният облак надвисна право над нас и от смъртта ни деляха само няколко мига.
— Обичам те — прошепна ми вампирката, стискайки още по-силно ръката ми.
— И аз — теб.
— Рано е да се прощавате с живота — насмешливо каза Келнмиир. — Нали имаме тайно оръжие.
Чу се силен трясък, сякаш някой пречупи на коляното си гигантско дърво, и черният облак над нас изведнъж се олюля и започна бавно да пада на земята.
— Велхеор! — досетих се аз.
Цялата армада на шатерци рухна върху стоящата недалеч от нас сграда.
„Изглежда той наистина възнамерява да изпълни даденото на Майстор Ревел обещание“ — изумено си помислих аз.
А ние отново бягахме от сграда към сграда, защитавайки се от постоянните магически атаки и понякога отвръщахме с подобни. Не знам как се справяха преминаващите през подземията под ръководството на Итания, но ние, както изглежда, събрахме около себе си целия град. Спасяваше ни само защитата на Майстор Дефер, но това не можеше да продължава вечно. Шатерци не се приближаваха твърде много, опасявайки се от ответни заклинания, но непрекъснато атакуваха щита, явно решили да ни изтощят. Вече всички, а не само изтощеният Майстор Дефер, поддържахме защитата, обновявайки я непрекъснато. За съжаление шатерци също смениха тактиката и започнаха да използват не само единични, но и групови заклинания, което съществено усложни защитата ни. Размерът и силата не енергийните топки се увеличи няколко пъти!