Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Само ако не е прекалено… кърваво… — намръщих се аз.
Спряхме пред масивна стоманена врата.
— Да не мислиш, че ще започна да му свалям кожата или нещо подобно? — позволи си лека усмивка Келнмиир. — Аз да не съм Велхеор.
— Какво говориш, дори не съм си го помислял — излъгах аз.
Честно казано, не знам докъде бих стигнал, ако отмъщавам за смъртта на любим човек. Да го одера? Да го правя в продължение на много години и старателно да го поръсвам с купища сол? Доста вероятно. За да бъда честен, дори не ми се мислеше за подобно нещо.
Вампирът удължи нокътя си и го използва вместо шперц. След няколко минути човъркане в ключалката вратата безшумно се отвори, разкривайки пред погледите ни малка килия за изтезания. Въпреки скромните размери на помещението инструментите бяха не по-малко, отколкото в залата, очаровала Велхеор. А на стената точно пред нас висеше окачен на вериги вампир. Разбира се, бях го виждал и преди. В Крайдол той наблюдаваше Съществото, а още по-рано, преди около двадесет — тридесет века, беше убил сестрата на Велхеор и любимата на Келнмиир. Съдейки по Алиса, явяваща се нейна далечна правнучка, имала е много красиво лице. А на туй отгоре Канмиир се падаше роден чичо на Келнмиир.
— Привет, Келнмиир — бодро поздрави вампирът. — Отдавна не сме се виждали.
Изненадващо, но пленникът изглеждаше напълно здрав. Не знам как го бяха мъчили, но вампирската регенерация явно се справяше с всички наранявания. Между другото, веднага се виждаше приликата между Канмиир и племенника му — същите черти на лицето, същите остри аристократични скули.
— Не ми говори — отвърна Келнмиир.
— Ти все още ли…
В следващия миг Келнмиир внезапно изчезна и се появи непосредствено до чичо си. Кукрито се заби в рамото на окования вампир.
— Казах ти, не говори. Умри мълчаливо.
Канмиир се усмихна криво:
— Що за цирк? Сякаш не знаеш, че това ножче не може да ме убие.
— Само ти така си мислиш — студено се усмихна в отговор Келнмиир. — По-добре кажи как се чувстваш.
Ножът все още стърчеше в рамото на вампира и започна да свети дори във видимия с просто око спектър. Приложих Истинското зрение и само се уверих, че ножът продължава да се изпълва с неизвестен за мен вид енергия.
— Какво става? — озадачено попита Канмиир. — Губя сили.
Хвърлих предпазлив поглед към вратата, опасявайки се от появата на шатерци, но не посмях да прекъсна разговора между вампирите. Все пак Келнмиир беше търсил убиеца на своята любима толкова много векове. Би било прекалено просто да го убие, като мушне нож в рамото му и без да каже нито дума.
— Вече си мъртъв — спокойно каза Келнмиир и уточни: — Мъртъв като вампир. В момента този артефакт изсмуква от теб цялата ти сила и бавно те превръща в обикновен човек.
— Но как?! — мигом загуби цялата си невъзмутимост Канмиир. — Няма такива артефакти! Лъжеш! Не може да вземеш и да направиш от Висш вампир обикновен човек!
— Това е малък подарък за голямата услуга, която направих на Кървавия бог — усмихна се вампирът. — Нашите кукри имат свойства, не позволяващи на раните да зараснат, но този нож е особен. Той е създаден специално за твоя случай.
— Затова ли ме удари в рамото? — разбиращо кимна вампирът и изведнъж напълно се успокои. — За да не умра веднага след като ми излезе цялата сила?
Келнмиир мълчаливо кимна.
Стояхме и наблюдавахме как силата излиза от вампира. Удивително, но дори и цветът на лицето му постепенно се промени, ставайки все по-малко блед.
— И после какво? — повтори въпроса си Канмиир.
Келнмиир изчака още известно време, после извади кукрито от рамото на чичо си.
— После ще те освободя. Можеш да бягаш оттук където си искаш.
— Просто така? — не повярва Канмиир.
За вампир, току-що загубил силата и безсмъртието си, той се държеше удивително спокойно.
— Аз убих вампира в теб — каза Келнмиир, извади от джоба си бяла дантелена кърпа и избърса кръвта от раната на бившия вампир. — А окончателното убийство ще оставя на Велхеор. Той обича да ловува.
После показа на чичо си напоената с кръв кърпичка.
— По това той ще те намери навсякъде. Мисля, че имаш няколко дни преднина, докато ние тук се оправим с нашите си работи.
Келнмиир освободи вампира, като му остави прикована едната ръка.
— Съветвам те да бягаш колкото се може по-бързо и по-далеч. Много добре знаеш, че всички изтезания на шатерци за Велхеор са само лека загрявка. А ти вече дори не си вампир.