Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Отлитайте вече — промърморих аз.
Черният облак наистина се задвижи и бавно заплува към реката.
— Май ни се размина — облекчено въздъхна Алиса.
Шатерската армада прелетя над нас, подмина още няколко сгради и изведнъж застина точно над неутралната зона.
— Нещо не бързат много — намръщи се Келнмиир. — Сякаш нарочно ни отрязват пътя за бягство. Може би избягалият пазач все пак е успял да ги предупреди?
Опитах се да погледна през прозорците на другите сгради.
— Остава само да чакаме, докато Велхеор не ги разкара от нас.
— Нямаме време да чакаме — извика Наив, който беше останал да пази прохода към долните етажи. — Приближават се поне трийсет души. Разбира се, можем да опитаме да затрупаме стълбите, но това няма да ги забави много.
Слухът на нисшия вампир беше изумителен, затова за всеки случай уточних:
— На кой етаж са?
— Около десет етажа под нас. Вече девет.
Обърнах се към Келнмиир, за да го попитам какво да правим, но изведнъж забелязах, че с висящия на шията му пръст става нещо. Отлично разбирах, че моментът изобщо не беше подходящ, но не успях да премълча.
— Ъ-ъ-ъ… Келнмиир, нещо става с амулета ти.
— Какво?!
Той хвана амулета-пръст, свали го от шията си и започна внимателно да го изучава.
— Ох, не ми харесва това — произнесе вампирът.
И още как, на кой ще му хареса, когато украшенията му започнат да се разлагат? От друга страна, кой друг, освен него, ще носи подобна извратена украса? А през това време пръстът изчезваше пред очите ни: вече се показа бяла кост, а цялата плът просто се изпари. Не мина и минута и костта се разпадна на сива прах.
— И какво значи това? — предпазливо попитах аз, виждайки недоволството на вампира.
— Това означава, че един мой познат току-що се отправи на оня свят — раздразнено отвърна вампирът. — Учи, учи, а полза — никаква. Пфу.
— Съчувствам ти — по инерция казах аз, без изобщо да разбирам за кого става дума.
Вампирът втренчи острия си поглед в мен.
— Съчувствай на нас. Насам тичат двайсет и трима души с бойни жезли. В затворено пространство ще ни разкъсат на парчета със заклинания и дори аз няма да мога да направя нищо.
„Охо, нима определи всичко толкова точно само по слух? — шашнах се аз. — Май напразно оставихме Наив на стража, можеше да хапне нещо.“
— И какво ще правим? — повторих въпроса си.
Раздаде се грохот и подът потрепери от силен удар.
— Ще бягаме!
Келнмиир изби вратата и се втурна към следващото здание, а ние го последвахме с цялата тълпа. За скрито придвижване и дума не можеше да става. Макар че вече се стъмни, луните осветяваха града доста добре, а и ако си спомним, че шатерци виждаха добре на тъмно… общо взето, нямаше на какво да разчитаме.
Дотичахме до следващата сграда и се долепихме до стената, стараейки се да се държим извън зоната на видимост на висящия във въздуха черен облак.
— Ето сега вече ще започне истинската веселба — проблеснаха в мрака зъбите на Келнмиир. — Вижте как се разтичаха.
Разбира се, вече ни бяха забелязали и сега останалите на площада шатерци тичаха към нас, стискайки бойни жезли.
— Не трябва да оставаме на едно място! — нареди Келнмиир. — Следвайте ме, но не се скупчвайте в една група.
И в този момент се обади един от спасените Майстори. Сивокосият солиден мъж, изглеждащ доста опърпано, сложи ръка на рамото на вампира и тихо каза:
— Извинете, но тук, на повърхността, ние вече не сме, както каза вашата екстравагантна приятелка, баласт. Защо да бягаме, когато можем да отстъпваме предпазливо?
Стената на сградата ни прикриваше от висящия във въздуха черен облак, но за шатерците, останали на земята, се виждахме като на длан. Към нас вече летяха първите заклинания и аз припряно направих Универсална стена. Моето най-добро защитно заклинание издържа няколко удара и буквално се разпадна на прах, но енергийните топки, които преминаха, така и не ни докоснаха. Заклинанията бяха отбити от щит, превишаващ по сложност всичко, което някога бих могъл да създам. За него ударите на шатерци се оказаха не по-опасни от удари на песъчинки по каменна стена.
Бързо се обърнах, желаейки да разбера кой току-що ни спаси живота.
— Майстор Дефер — представи се мъжът, виждайки моето удивление. — Специалист по защитни заклинания. Имате нелош потенциал, добре е измислено, но на заклинанието ви му липсват много неща.