Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Келнмиир ми кимна с глава, показвайки ми да тръгвам към вратата, а самия той се забави, за да каже няколко думи на чичо си. Не чух какво точно каза, но явно не беше обикновено „сбогом“.
— Велхеор ще получи подарък? — попитах, гледайки кърпичката в ръката си Келнмиир, когато напуснахме килията.
— Дори два — съгласи да вампирът. — А сега хайде да побързаме да помогнем на Алиса.
Обратният път отне още по-малко време, но все пак успях да задам на вампира интересуващият ме въпрос:
— Хей, ти толкова го изплаши с мъченията, ами ако изведнъж вземе и се самоубие, само и само да не попадне в ръцете на Велхеор?
— Не ме разсмивай — изсумтя вампирът. — Всеки иска да живее, особено безсмъртните същества, внезапно станали обикновени хора. Велхеор ще се позабавлява, като го преследва из целия свят.
В залата за мъчения вече ни чакаха щастливия Велхеор, леко одърпаната Итания и бледият като смъртта Стил. Причината за доброто настроение на най-кървавия вампир на хилядолетието и лошото състояние на Стил висеше на уреда за разтягане в не съвсем цяло състояние, но аз бях прекалено притеснен за Алиса, за да си позволя да се разсейвам от проблеми със стомаха.
— Къде се мотаете? — веднага попита Итания.
— Връщахме един дълг — поясни Келнмиир и внезапно, без предупреждение метна към вампира своето кукри: — Дръж, Велхеор!
Движението беше толкова мълниеносно, че ножът достигна целта си някъде по средата на името на вампира. Очевидно със способностите към Изкуството Велхеор беше загубил и част от ловкостта си, защото не успя да избегне мятането. Ножът влезе в рамото му и вампирът буквално беше захвърлен към стената. В очите ме удари ярка червена светлина, а когато примигнах, видях, че ножът е изчезнал.
— Това пък какво беше? — озадачено попита Велхеор, разтърквайки рамото си.
— Ще ти хареса — увери го Келнмиир. — Намерих начин да ти върна силите. Вярно, не е точно твоята енергия, а тази на клана Миир, но така е дори още по-интересно, нали?
Велхеор застина, анализирайки усещанията си.
— Миир… но откъде? — и сам си отговори на въпроса: — Намери ли го?
— О, да — усмихна се Келнмиир. — Сега вече е най-обикновен човек и целият е на твое разположение.
Той му подаде напоената с кръв кърпичка. Велхеор я поднесе към лицето си и подуши.
— Да-а, усещам страх. Човешки страх.
— Твой е — усмихна се Келнмиир.
— О, това е като на рожден ден — плесна с ръце вампирът. — Уау, значи сега съм ти роднина? Е, поне от гледна точка на енергията.
— Да — сериозно кимна Келнмиир. — И вече ще те наричаме Велмиир.
— Не звучи много добре — усъмни се най-кървавият вампир на хилядолетието.
— За мен ти винаги ще бъдеш Велики — намигна му Итания.
На два пъти поех дълбоко дъх, за да се успокоя поне малко, и най-накрая казах:
— Сега, след като свършихте да се забавлявате с мъчения и да отмъщавате на дългогодишни врагове, ще може ли все пак да спасим моите приятели?!
Действие 7
Независимо от чувството, че отлично познавам пътя, придвижването към зданието, където държаха пленниците, се оказа не толкова просто. В един от преходите между нивата ни поискаха някакъв пропуск и точно тук, за първи път през целия път, вампирите оплескаха нещата, като позволиха на един от пазачите да избяга. Трима шатерци бяха неутрализирани за част от секундата, но четвъртият успя с невероятен скок да преодолее разстоянието от няколко крачки и да изчезне в стената. И дори ударите на вбесения Висш вампир не успяха да се справят с каменния зид.
— Таен проход — уверено резюмира Стил, опипвайки каменната стена. — Докато разбера как се отваря, тук ще се напълни с хора.
— Значи продължаваме да си пробиваме път с бой — обобщи Келнмиир.
— Остана още малко — уверих вампира, спомняйки си пътя, изминат в астралния свят. — Да побързаме.
Престанахме да се преструваме на отиващи по невероятно важни задачи шатерци и побягнахме напред, спирайки само за да мога за пореден път да проверя запечатания в паметта ми път. Предполагам, че ни провървя, защото наистина успях да намеря пътя към мястото, където държаха пленниците.
— Тук! — зарадвано казах на вампирите. — На това ниво има няколко килии с пленници.
— Почистваме етажа — късо каза Келнмиир, най-вероятно за да можем аз и Стил да сме наясно какво правят.