Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Вик се загледа в превития й гръб, в ръцете й, които трескаво четкаха обувките и ги подреждаха в права редица — общо взето, необичайно съзидателен изблик на неосъществената й енергия. Ясно му беше що за атмосфера цари у Уилсънови, единственото място, където не я посрещаха хладно. Дон навярно е започнал да се отегчава от Мелинда, да гледа на нея като на косвена причина за оттеглянето си от Литъл Уесли и за изпадането си в немилост, но се чувствуваше длъжен да бъде мил с нея. Джун сигурно ги оставя насаме, след като хладно поздрави, но тъй като Мелинда поначало презира жените, това не й прави никакво впечатление. Много вероятно е и Ралф да се отбива от време на време, както и Мелинда да наминава при него, независимо че е казала, че отива у Уилсънови. Много е вероятно, стига Ралф да намери смелост да я допусне в дома си. Вик се подсмихна, загледан в издължения силен гръб и забързаните ръце на Мелинда, и се замисли как ли се държат двамата насаме. Ралф сигурно се бои да я докосне и Мелинда го презира за това, обаче все я тегли към него, защото и той спада към малкия съюз срещу Вик. Сигурно неспирно бърборят за него, повтарят се и се преповтарят като стари баби.
Вик почука на вратата на Трикси.
— Ще позволите ли, госпожице?
— Влизай!
Отвори вратата. Трикси седеше на кревата и шареше с боички едно блокче за оцветяване. Усмихна й се. Какво самостоятелно, спокойно, задълбочено дете. Беше горд с нея. Тя беше същинско негово копие.
— Трикси, какво ще кажеш да си вземем куче?
— Ама истинско куче ли?
— Няма да се излагаме с плюшено я!
— Татенце!
Тя се изтърколи от кревата и заподскача, като си подсвиркваше:
— Куче — куче — куче! И-и-ха-а!
Той пъхна ръце под мишниците й и я вдигна високо във въздуха.
— Казвай сега какво ще бъде кучето!
— Голямо!
— Добре де, ама какво?
— Ами — овчарско!
— Я измисли нещо по-интересно!
— Ами — вълча порода!
Той я пусна да стъпи на земята.
— Те са за полицаите. Защо да не си вземем боксер. Оня ден, като минавах по Истлаймския път, май видях къде дават малки боксерчета. Ти нали искаш малко кученце?
— Да — отвърна Трикси, като продължаваше да подскача нагоре-надолу, толкова щастлива, че беше съгласна с всичко.
— Значи решено. Утре следобед отиваме. Ще дойда да те взема от училище в три.
— Ре-ше-но! — отвърна Трикси на пресекулки, както подскачаше. — Как изглеждат боксерите?
— Я не се излагай! Кафяви, с черна муцуна, горе-долу ей толкова високи… Ще видиш, че ще ти хареса!
— Ей, страхотия!
— Я виж как се задъха! Време е да си лягаш. Хайде, почвай да се събличаш! — Вик тръгна към вратата.
— Пусни ми водата в банята!
— Нали се къпа преди вечеря?
— Искам пак.
Вик понечи да се възпротиви, после рече: „Добре“, прекоси хола и пусна водата в банята. Тая страст на Трикси да се къпе започна преди два дни, когато й подари един гумен водолаз. Сега водолазът лежеше до ваната. Вик го пусна вътре и му стисна помпичката, за да се напълни с въздух и да не потъва. Беше малко, тридесетина сантиметрово човече с гумен водолазен костюм и шнорхел, свързан с кислородния апарат на гърба. Няколко минути погледа как се поклаща на повърхността и когато ваната се напълни достатъчно, пусна помпичката и човечето послушно запотъва сред рояк въздушни мехурчета, докато накрая се изправи върху тежките си крака на дъното на ваната. Вик се усмихна. Беше му забавно и реши да го повтори. Чудесна играчка. Често си беше мислил, че ако печатарството не го привличаше толкова силно, би се заловил да прави играчки. По-приятно занимание от това не би могъл да си измисли.
Трикси пристигна, свали хавлията на червени и бели райета и доверчиво влезе във ваната, без дори да провери дали водата не е студена.
— Госпожице, ваната е на ваше разположение — рече Вик и тръгна към вратата.
— Татко, когато Чарли се удави в басейна, и той ли застана прав на дъното?
— Не съм бил там, та да знам, душко.
— Бил си, бил си! — настоя тя, внезапно смръщила русите си вежди.
— Ами не можах да видя под водата.
— Не го ли дръпна първо за краката?
— Как да ти кажа, май че изобщо не се докоснах до него — полу на шега, полусериозно отвърна Вик.
— Как пък да не си! И Джени, и Еди Дънкан, и Грейси, и Пити, и всички, всички така казват!
— Боже господи, ама наистина ли? Та това е ужасно!
— Ей, не ме будалкай! — изхихика Трикси.
— Съвсем не те будалкам — вече сериозно отвърна Вик, осъзнал колко често е правил точно това. — А откъде са толкова сигурни твоите приятелчета?
— Казали са им.
— Кой им е казал?
— Майките и татковците им.
— На всички, които ми изреди?