Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Затова ли ни прикри при бариерата?
— Разбира се. Ние, хората, изглеждаме еднакви на сааурците, а и Муртаг е доста глупав — но не си мисли така за останалите сааурци, — затова е пратен да ръководи този гарнизон, а не е с останалото войнство. Мисля, че мога да ви предам по всяко време, но искам да ви дам възможност да ми направите по-добро предложение.
— Не знам — каза Ерик. Държеше чашата до устните си с лявата ръка, докато плъзгаше дясната към дръжката на меча.
— Виж, фон Даркмоор, ще бъда с вас до края, ако заплащането е добро. Сега, защо не обсъдиш това с капитан Калис…
Внезапно една фигура се изправи зад Давар и две големи ръце го сграбчиха за раменете. Обърнаха го, и докато се завърташе, сграбчиха главата и брадичката му и ги завъртяха в обратна посока. С пукот вратът му се счупи.
— Смърт за шпионите — прошепна Биго.
— Откъде си сигурен, че е шпионин? — попита шепнешком Ерик.
— Почти съм сигурен, че никой не те е наричал фон Даркмоор, откакто се срещнахме с тая сбирщина, но съм още по-сигурен, че оттогава никой не е нарекъл капитана по име. — Ерик кимна. Имаше стриктна заповед да не се назовава Калис по име. — Тогава как е разбрал кои сме?
— Изобщо не се сетих за това. — Ерик почувства как сърцето му болезнено се стяга.
Биго се ухили в слабата светлина, после метна тялото на Давар на рамо.
— Какво ще правим с него? — попита Ерик.
— Ще го занесем в лагера. Няма да е първият пиян, носен от своите приятели, сигурен съм.
Ерик кимна, вдигна падналите чаши и бутилката и кимна на Биго да тръгват. Остави чашите и бутилката пред прага и забърза след едрия мъж.
Очакваше спречкване на портата, но както бе казал Биго, стражите не обърнаха никакво внимание на един пияница, щастливо понесъл друг към лагера си.
Метнаха се на конете в зори. Ерик вече бе разказал на дьо Лунвил и Калис за разговора си с Давар. Бяха отнесли трупа в една долчинка недалеч от лагера и го бяха затрупали с камъни. След това обсъдиха набързо нещата и Калис стигна до извода, че каквото и да решат да правят, трябва да го правят далеч от сааурците и наемниците.
Единственото внимание, което наистина им беше обърнато, когато потегляха, беше от един сааурски воин, който дойде при тях да ги пита какво ще правят. Дьо Лунвил неясно отвърна, че им е наредено да се присъединят към армията, и воинът изръмжа и се върна в укреплението.
Както бе предположил Калис, тази крепост беше направена главно за да възпира дезертьорите да не се насочват на юг и да пази един от фланговете на главната армия от внезапни атаки.
По обяд, докато почиваха и ядяха пътните си дажби, Калис каза на Ерик да доведе петима от хората на Нахут при него и дьо Лунвил. Когато наемниците дойдоха, Калис каза:
— Един от вашите събратя, Давар, снощи се е сбил за някаква жена. Счупили му врата. Не искам никой да повтаря подобна глупост.
И петимата бяха поразени, но кимнаха и се оттеглиха. Друга група от петима беше доведена при Калис, после още една. Накрая и последните четирима бяха изправени пред капитана и той повтори думите си. Трима от тях го гледаха с празен поглед, но един видимо се напрегна при новината за смъртта на Давар и Калис незабавно опря ножа си в гърлото му.
— Отведи тези тримата — каза той на Ерик и заедно със сержанта и Грейлок се отдалечиха със заподозрения, за да го разпитат.
Докато Ерик водеше останалите трима покрай бойниците, няколко души попитаха какво става.
— Хванахме още един шпионин — отговори Ерик.
Минута по-късно писък разцепи въздуха. Ерик въздъхна дълбоко.
После се започна отново и младежът видя, че всички гледат натам. След няколко минути дьо Лунвил, Калис и Грейлок се върнаха. Сержантът огледа хората и тихо каза:
— Всички на конете, Ерик. Много път има да изминем, а разполагаме с малко време.
— Чухте сержанта! — извика Ерик. — На конете!
Мъжете яхнаха конете си и Ерик откри, че движението го отпуска. Писъците на шпионина, умиращ в мъки, бяха изопнали нервите му. Движението го поуспокои или поне щеше да му даде възможност да гледа нови места и да се разсейва.
Скоро колоната препускаше към армията на сааурците и подготвяното нападение на Махарта.
23.
Яростна атака
Ерик примигна.
Лют дим изпълваше въздуха на километри и забулваше всичко. Хапещият вятър носеше миризмата на изгорено дърво и на леш.