Спомен за светлина

- Ние също.

- Разчитам на това - каза Ранд. - Но не мога да си позволя да те взема с мен в пещерата, Авиенда.

Прималя й от думите му. Но като истински войн тя се опълчи на страха, прониза го и го умъртви.

- Подозирах. Не си и помисляй да ме пращаш на безопасно място, Ранд ал-Тор. Ще…

- Не бих посмял - прекъсна я той. - А и няма вече място, което да е безопасно. Не мога да те взема в пещерата, защото ще си необходима вън в долината, да гледаш за Отстъпниците и печатите. _Нуждая се_ от теб, Авиенда. Имам нужда и от трите ви, за да бдите, да бъдете ръцете ми - сърцето ми - през тази битка. Ще изпратя Мин при Егвийн. Нещо ще се случи там, сигурен съм. Елейн ще се бие на юг, а ти… Трябваш ми в долината Такан’дар, за да ми пазиш гърба… Ще оставя заповеди за Айез Седай и ашаманите, Авиенда. Итуралд води войските ни, но _ти_ командваш нашите преливащи на Шайол Гул. Ти трябва да попречиш на врага да влезе в пещерата след мен. Ти си копието ми в тази битка. Ако стигнат до мен, докато съм в пещерата, ще съм безпомощен. Това, което трябва да направя, ще отнеме всичко от мен - цялото ми внимание, всяка трошица сила, която имам. Ще съм като бебе, лежащо в пустошта, беззащитно срещу зверовете.

- А това с какво е по-различно от обичайното ти състояние, Ранд ал-Тор?

Той се засмя. Хубаво беше, че можеше и да види, и да усети тази усмивка.

- Мисля, че ти каза, че не е моментът за глупави шеги.

- Някой трябва да те държи смирен - каза Авиенда. - Няма да е добре за теб да се мислиш за нещо велико само защото спасяваш света.

Ранд отново се засмя и я въведе в палатката, където беше Мин. Нинив и Моарейн също чакаха вътре, едната с раздразнение, изписано на лицето, другата - с безоблачна ведрост. Нинив изглеждаше много странно с недостатъчно дълга за плитка коса. Днес я беше защипала отзад.

Моарейн седеше кротко на един голям камък. Каландор - Мечът, който не е меч - бе в скута й, едната й ръка бе отпусната на дръжката му.

- Трябваше да ме вземеш, Ранд - каза Нинив и скръсти ръце.

- Имаше работа - отвърна Ранд. - Опита ли каквото наредих?

- Многократно. Няма как да се преодолее дефектът, Ранд. _Не можеш_ да използваш Каландор. Ще е твърде опасно.

Ранд се приближи до Моарейн, протегна ръка и тя му подаде Каландор. Той го вдигна пред себе си и се взря в кристалното вещество. Острието меко засия.

- Мин, имам задача за теб - прошепна той. - Егвийн настъпва добре и чувствам, че нейният фронт ще е ключов. Искам да отидеш и да наблюдаваш нея и сеанчанската императрица, която помолих да се присъедини на този фронт, щом силите й бъдат готови.

- Искаш сеанчанците да се включат на фронта на _Егвийн_? - попита изумена Моарейн. - Разумно ли е това?

- Не мога да различа разума от безразсъдството напоследък - отвърна Ранд. - Но бих се чувствал по-добре, ако някой държи под око тези две фракции. Мин, ще го направиш ли?