Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Ааа. — Ник се усмихна. — Точно заради това се обърнах към теб. Обаче защо с такава готовност искаш да ликвидираш Морано? Мислех, че сте много близки с него.
И тримата едновременно насочиха погледи в очите на Бепи, наблюдавайки внимателно реакцията му. Бепи беше подготвен за това.
— Първо, заради парите… ако са достатъчно, разбира се. И защото виждам, че разсъждаваш като млад човек. Неговото мислене е съвсем старческо. Ще ми бъде много по-добре с нов дон — с някой, при когото ще имам повече авторитет. С Морано не постигнах нищо. Все още съм никой. А когато пукне, с кого ще бъда? С Роко и другите не се обичаме много. Отнасят се с мен като с аутсайдер. Но основното са парите. Цената му би трябвало да е добра, а в момента имам нужда от повечко пари.
Ник гледаше Бепи много напрегнато. Свали пурата от стиснатите си устни и бавно се усмихна.
— Звучиш ми убедително. Даде ми правилния отговор. Поръчката струва петдесет хиляди. Как ти се струва?
— Много е евтино, Ник. — Бепи си даде вид на разколебан. — Той струва сто и петдесет бона. Морано има армия зад себе си. Петдесет хиляди за него са малко. Миналата година ми платиха петдесет да пречукам някаква си мижитурка.
Всички се засмяха на дебелоочието му. Бепи бе направил много хитър ход. Показа им, че има желание, но само срещу добра цена.
— Парите са от моя джоб — отвърна му Ник. — Аз плащам, затова очаквам от теб по-поносима цена. Ще си го наваксам с други поръчки.
Бепи не каза нищо. Само вдигна чашата с виното и отпи.
— Направи това за мен и ще бъдеш на почит във фамилията ми — продължи Ник. — Искаш ли да станеш капо при мен? Ще те направя капо. Какво ще кажеш?
Бепи все още показваше колебание, но реши да приключи пазарлъка. Вдигна високо чашата си.
— Saluto! За по-доброто приятелство и новия капо. Прекалено дълго бях никой — изрече дрезгаво той.
Очите им светнаха. Изглежда, му повярваха. Колебанието му за цената ги бе убедило. А голямото му желание да стане капо беше каймакът. Двамата гавази вдигнаха чаши.
Ник си спомни, че преди години, когато Бефино беше юноша, дон Емилио Морано бе споделил: „Това хлапе, Бефино, е побъркано на тема пари. Обича да му се плаща предварително. За пари е готов да направи всичко.“ Ник беше доволен, че покушението ще бъде извършено срещу заплащане. Цената на лоялността към Морано бе станала прекалено висока за Бепи.
Всички се изправиха на крака. Ник отиде до Бепи и го прегърна, целуна го по двете бузи и каза самоуверено, полушепнешком:
— Ти вече си един от нас. Нашата фамилия ще те закриля.
„Ама че отвратителни капути! Да ме закрилят ли? — помисли си Бепи. — А кой ще пази тях?“
Дана, която ги наблюдаваше в огледалото, видя, че Ник прегръща Бепи. Беше чула целия разговор от хола. Понеже беше сигурна, че Бепи никога не би се обърнал срещу дон Морано, тя отиде да потърси ловджийската пушка, за която знаеше, че винаги стои заредена. Але Хоп я бе заредил и закачил на стената в най-горния край на стълбището откъм мазето — за да има Патси оръжие подръка, в случай че ги нападнат крадци. Тя се спря пред пушката и я огледа напрегнато, но не я докосна. Ясно й беше, че веселбата е свършила и Бепи е приключил с танците. За всеки случай се подготви за война. Мъжете допиха чашите си и Ник каза:
— Предпочитам да свършиш работата още утре, Бепи. За мен е много важно. Утре, става ли?
— Има ли някаква пречка за тази нощ? — отвърна му Бепи. — Мога да отида при него тази нощ. Ще свърша още сега. Ще го пречукам, както е по пижама. Жена му е в болница, така че е сам.
— Голяма работа си, Бефино — каза ухилен Ник. — Ще ти платя след покушението. Нямам петдесет хиляди в себе си.
— Не е проблем. Имаш кредит на доверие.
Двамата се засмяха. Когато тръгнаха към входната врата, Дана влезе да им каже довиждане, надявайки се, че ще напуснат дома й и повече никога няма да се върнат. Тримата й благодариха за чудесната вечер и не забелязаха, че Бепи вече не се преструва и пресмяташе как да ги ликвидира.
— Навън е хладничко, Дана, къде ми е сакото?
Тя взе сакото му и се върна. Мъжете излязоха през предния вход и се запътиха към колата си, а Бепи тръгна редом с тях. Поемайки сакото, той усети тежестта на пистолета. „Браво, мойто момиче“ — похвали я мислено той.
— Дана, прибери се вътре. Ще настинеш — каза бързо Бепи.
Тя го разбра.
Единият от мъжете седна зад волана, за пореден път се ръкува с Бепи и каза: