Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Водачът, когото наричаш Вата, е оценен на четири изумрудени броама, написа перото. За останалите е обявена награда от по два броама на човек.
— Награда? — продължи Шалан. — Аз дадох обещание на тези хора.
— Млък! — нареди Тин. — Не сме сами в този лагер, глупаво дете. Ако искаш да загинем, само трябва да ги оставиш да дочуят този разговор.
— Няма да ги предадем за пари — по-тихо изрече Шалан. — Тин, аз дадох думата си.
— Думата си? — през смях я прекъсна Тин. — Хлапе, ти за какви ни вземаш? Твоята дума?
Шалан се изчерви. На масата дълекосъобщителят продължи да пише, забравил, че те не му обръщат внимание. Предаваше нещо за извършена по-рано от Тин работа.
— Тин — поде Шалан. — Вата и неговите хора могат да бъдат полезни.
Тин поклати глава, отиде до стената на палатката и си наля от мях с вино.
— Трябва да се гордееш със стореното от теб тук. Ти почти нямаш опит, но овладя три различни групи хора и ги убеди да те поставят начело — безпарична и без никаква власт. Блестящо! Именно там е работата. Казваните от нас лъжи, създаваните от нас измами — те не са истински. Ние не можем да ги оставим да бъдат истински.
Тя се обърна към Шалан. Изражението ѝ бе станало твърдо, загубило цялата си отпусната игривост.
— Когато някоя добра измамница загива, обикновено това е задето е започнала да вярва на лъжите си. Тя открива нещо хубаво и иска то да продължи. Тя продължава с него и си мисли, че може да го върти до безкрайност. Още един ден, казва си тя. Още един ден и тогава…
Тин захвърли чашата. Тя удари земята, а кървавочервеното вино се разля по пода на шатрата и по килима на Тин.
Червен килим… някога беше бял…
— Килимът ти — вцепенено изрече Шалан.
— Смяташ ли, че мога да си позволя да мъкна със себе си килим, когато си тръгна от Пустите равнини? — тихо попита Тин, прекрачи разлятото вино и хвана Шалан за ръката. — Мислиш си, че можем да вземем какво да е от това? Безсмислено е. Ти си излъгала тези хора. Прекалила си и утре — когато влезем във военния лагер — истината ще те удари като плесница в лицето. Въобразяваш си, че наистина можеш да получиш милост за тези мъже? От човек като Върховния принц Садеас? Не бъди глупава. Дори и ако измамата ти с Далинар подейства, ти искаш да похабим и малкото правдоподобност, която можем да скалъпим, за да освободим убийци от политическия неприятел на Далинар? Колко време си си въобразявала, че ще можеш да поддържаш тази лъжа?
Шалан отново приседна на столчето, ядосана на Тин и на себе си. Не биваше да се изненадва, че Тин иска да предаде Вата и хората му — знаеше каква е Тин и с готовност я остави да я наставлява. Всъщност Вата и хората му вероятно заслужаваха наказанията си.
Това не значеше, че Шалан щеше да ги предаде. Беше им казала, че могат да се променят. Бе дала думата си.
Лъжи…
Просто защото си се научил да лъжеш не означаваше, че трябва да оставиш лъжата да те владее. Как обаче би могла да защити Вата, без да се сдърпа с Тин? Имаше ли въобще такава възможност?
Какво щеше да направи Тин, щом Шалан наистина се окажеше жената, сгодена за сина на Далинар Колин?
Колко време си си въобразявала, че ще можеш да поддържаш тази лъжа…
— Аха — и Тин се усмихна широко. — Това са добри новини.
Шалан се отърси от размишленията си и погледна към написаното от далекосъобщителя.
Във връзка със задачата ти в Амидлатн — нашите благодетели писаха, че са доволни. Искат да знаят дали си възстановила сведенията, но според мен това е от второстепенно значение за тях. Те споменаха, че са намерили другаде търсеното от тях — нещо, което са проучвали за някакъв град. За теб — няма сведения целта да е останала жива. Изглежда, че притесненията ти за провал на мисията са неоснователни. Каквото и да е станало на борда на кораба, било е в наша полза. За Насладата на вятъра се съобщава, че е потънал с целия екипаж. Ясна Колин е мъртва.
Ясна Колин е мъртва.
Шалан зяпна и челюстта ѝ увисна. Това… то не е…
— Може би ония малоумници са успели да свършат работата — доволно заключи Тин. — Май все пак ще ми бъде платено.
— Мисията ти в Амидлатн — прошепна Шалан. — Тя е била убийството на Ясна Колин.
— Поне да ръководя операцията — разсеяно поясни Тин. — Бих отишла лично. Не понасям кораби. Развълнуваното море направо ми обръща стомаха…