Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан не можеше да говори. Тин бе убийца. Тин е стояла зад удара срещу Ясна Колин.
Съобщителят продължаваше.
… и интересни новини. Ти попита за дома Давар в Я Кевед. Изглежда Ясна е взела нова повереница, преди да напусне Карбрант…
Шалан посегна към уреда.
Тин хвана ръката ѝ; очите на жената се разшириха при изписването на последните няколко реда.
… момиче, наречено Шалан. Червенокоса. Бледа кожа. Никой не знае много за нея. Не се е сторило важна новина на осведомителите ни, докато аз не се разрових.
Шалан вдигна поглед, досущ като Тин, и срещна погледа ѝ.
— Ах, Преизподня — изрече измамницата.
Шалан опита да се измъкне. Наместо това бе издърпана от стола.
Тя не можеше да види бързите движения на Тин, която я захвърли към земята с лицето надолу. Ботушът ѝ се насочи към гърба на Шалан, изкара ѝ въздуха и разтърси тялото ѝ. Зрението на Шалан се размаза, докато тя се бореше за въздух.
— Преизподня, Преизподня! — продължи Тин. — Ти си повереницата на Колин? Къде е Ясна? Жива ли е?
— Помощ! — изграчи Шалан. Едва говореше, докато опитваше да изпълзи под стената на палатката.
Тин опря коляно в гърба ѝ и отново изкара въздуха от дробовете ѝ.
— Накарах хората си да разчистят мястото около палатката. Притеснявах се да не предупредиш дезертьорите, че ще ги предадем. Отче на Бурята!
Тя коленичи и приближи глава до ухото на Шалан. Докато Шалан се мъчеше, Тин я хвана за рамото и стисна здраво.
— Жива. Ли. Е. Ясна?
— Не — прошепна Шалан. В очите ѝ избиха сълзи от болка.
— Може и да сте забелязала — донесе се гласът на Ясна иззад тях, — че корабът има две отлични каюти, които съм наела за нас на немалка цена.
Тин изруга, подскочи и се завъртя, за да види кой е говорил. Шарка, разбира се. Шалан не го погледна, но запълзя към стената на шатрата. Вата и останалите бяха някъде там, навън. Само ако можеше…
Тин я хвана за крака и я издърпа назад.
Не мога да избягам, помисли някаква първична част от нея. В Шалан се надигна ужас и донесе със себе си спомени за прекарани в пълно безсилие дни. Все по-разрушителното насилие на баща ѝ. Семейството се разпада.
Безсилна.
Не мога да бягам, не мога да бягам, не мога да бягам…
Бий се.
Шалан измъкна крака си от Тин, завъртя се и се хвърли срещу нея. Нямаше отново да бъде безсилна. Нямаше!
Тин зина, щом Шалан я нападна с всичко — деряща, яростна, бясна вихрушка. Не беше ефективно. Шалан въобще не знаеше как да се бие и миг по-късно за втори път изкряка от болка — юмрукът на Тин потъна в стомаха ѝ.
Шалан се смъкна на колене. По бузите ѝ се стичаха сълзи. Неуспешно опита да вдиша. Тин я удари по главата и зрението ѝ побеля.
— Откъде дойде това? — попита Тин.
Шалан примигна и вдигна поглед; гледката пред нея се олюляваше. Тя отново беше на земята. Ноктите ѝ бяха оставили кървави черти по бузата на Тин. Тя протегна ръка и я отдръпна червена. Изразът ѝ стана мрачен и тя се пресегна към масата, където мечът ѝ почиваше в ножницата.
— Ама че бъркотия — изръмжа Тин. — Бурите да го отнесат, дано! Ще трябва да примамя Вата тук и после да опитам да му припиша това.
Тин извади меча от ножницата.
Шалан се надигна на колене, после опита да стъпи на крака; те обаче не я държаха, а около нея стаята се олюляваше, сякаш все още бе на кораба.
— Шарка? — изграчи тя. — Шарка?
Дочу нещо навън. Викове?
— Съжалявам — студено произнесе Тин. — Ще трябва да приключа с това. По някакъв начин се гордея с теб. Ти ме измами. Трябва да си била добра в това.
Спокойно, рече си Шалан. Бъди спокойна!
Десет удара на сърцето.
При нея обаче нямаше нужда да са десет, а?
Не. Това трябва да стане. Време, трябва ми време!
В ръкава си имаше сфери. С приближаването на Тин Шалан вдиша рязко. Светлината на Бурята в нея стана бушуваща виелица и отдели вълна от Светлина. Тя не можа да създаде нищо от нея — все още не знаеше как — но сякаш за миг Светлината показа потрепващ образ на Шалан, застанала гордо като придворна дама.
Тин спря внезапно пред образа от светлина и цвят, после размаха меча пред себе си. Светлината на Бурята се развълнува и изчезна.
— Значи полудявам — рече Тин. — Чувам гласове. Виждам неща. Предполагам, че някаква част от мен не иска да върши това.
Тя пристъпи и издигна оръжието си.
— Съжалявам, че се налага да го научиш по трудния начин. Понякога трябва да вършим неща, които не харесваме, хлапе. Трудни неща.