Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан изръмжа и протегна ръце напред. В тях се усукваше и въртеше мъгла и се образува блестящо сребърно Острие. То прониза Тин през гърдите. Жената едва можа да ахне от изненада и очите ѝ изгоряха в черепа.
Трупът на Тин се смъкна от Меча и се стовари като купчина.
— Трудни неща — изръмжа Шалан. — Да. Мисля, че ти казах. Вече съм минала този урок. Благодаря ти.
Тя с олюляване се закрепи на крака.
Навесът на палатката се отвори рязко и Шалан се обърна с върха на Острието към входа. Вата, Газ и още неколцина войници се спряха накуп — оръжията им бяха окървавени. Погледнаха от Шалан към трупа с изгорелите очи на пода, после отново към Шалан.
Тя беше безчувствена. Искаше да остави Меча, да го скрие. Той бе ужасен.
Не го направи. Смачка тези чувства и ги скри дълбоко в себе си. Точно сега ѝ трябваше нещо здраво, за което да се хване, и оръжието вършеше работа. Дори и да го мрази.
— Войниците на Тин?
Това нейният глас ли беше, съвършено студен, прочистен от чувства?
— Отче на Бурята! — изрече Вата и пристъпи в палатката с ръка на гърдите, вперил поглед в Меча. — В онази нощ, когато ни умолявахте, сте можели да избиете всички ни заедно с разбойниците. Можели сте да го направите съвсем сама…
— Хората на Тин! — извика Шалан.
— Мъртви са, Сиятелна — обясни Червения. — Чухме… чухме глас. Каза ни да дойдем да Ви вземем и че те няма да ни пуснат. После чухме, че крещите, и…
— Това гласът на Всемогъщия ли беше? — прошепна Вата.
— Моето духче — отвърна Шалан. — Това само ви трябва да знаете. Претърсете палатката. Тази жена е била наета да ме убие.
В известен смисъл това бе вярно.
— Може и да има документи за това кой я е наел. Донесете ми всичко написано, което намерите.
Докато те се препъваха из шатрата и се заеха за работа, Шалан седна на столчето до масата. Там продължаваше да чака далекосъобщителят, запънал се на края на страницата. Трябваше му нов лист хартия.
Шалан отпрати Меча.
— Не казвайте на други какво сте видели тук — нареди тя на Вата и на хората му.
При все че обещаха бързо, тя се съмняваше, че ще удържат дълго време. Мечовете бяха почти приказни предмети, а и жена да държи такъв? Щяха да се понесат слухове. Точно каквото ѝ трябваше.
Ти си жива заради това проклето нещо, помисли си тя. Отново. Спри да се оплакваш.
Шалан хвана съобщителя, смени хартията, а после го нагласи с върха на писеца в ъгъла. Миг по-късно далечният съучастник на Тин отново взе да пише.
Твоите благодетели от работата в Амидлатн искат да се видят с теб, изписа перото. Изглежда, че Призрачната кръв имат друга задача за теб. Искаш ли да ти уредя среща с тях във военните лагери?
Писецът се спря и зачака отговор. Какво беше съобщил по-нагоре? Че тези хора — благодетелите на Тин, Призрачната кръв — били намерили сведенията, които търсели… сведения за някакъв град.
Уритиру. Хората, които бяха убили Ясна и заплашваха семейството ѝ, също търсеха града. Шалан продължително изгледа хартията и думите на нея, а Вата и хората му започнаха да вадят дрехи от сандъка на Тин и да чукат по страните му в търсене на скрити неща.
Искаш ли да ти уредя среща с тях във военните лагери…
Шалан взе съобщителя, включи фабриала и написа една дума.
Да.
Интерлюдии
Ешонаи * Захел * Талн
I-5
Ездачът на Бурите
В града Нарак всички затваряха здраво прозорците с наближаването на нощта и идването на бурята. Нагнетяваха парцали под вратите, поставяха дъски за хващане, наместваха големи квадратни дървени блокове в прозорците.
Ешонаи не вземаше участие в приготовленията, но стоеше извън жилището на Туде и слушаше доклада му — току-що се бе завърнал от среща с алетите и бе уредил разговори за обсъждане на мира. Тя и по-рано искаше да изпрати някого, ала Петимата умуваха и се оплакваха, докато на Ешонаи не ѝ се прииска да ги издуши всичките. Най-накрая поне се съгласиха да я оставят да проводи пратеник.
— Седем дни — обясни Туде. — Срещата ще бъде проведена на неутрално плато.
— Видя ли го? — напрегнато попита Ешонаи. — Тоягата?
Туде поклати глава.
— Ами другият? — продължи Ешонаи. — Повелителят на Стихиите?
— И от него ни следа.
Туде изглеждаше притеснен. Обърна се на изток.
— По-добре да вървиш. Мога да ти съобщя повече неща след края на бурята.