Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Философът, изглежда, бе оставил чичо Сол почти на същото място, където го бе и заварил, защото старият човек продължаваше да странствува сред водната шир с пергел в ръка и да не намира място, където да го забие. Докато чичо Сол бе така погълнат от своето занимание, Флорънс прошепна нещо в ухото на капитан Кътъл и капитанът съответно постави тежката си ръка върху рамото на стария човек.
— Как си, Сол Джилс? — сърдечно го запита капитанът.
— Горе-долу, Нед — отвърна майсторът на корабни уреди. — Днес през целия следобед си мисля, че в деня, когато скъпото ми момче постъпи на работа в кантората на Домби и се прибра късно у дома за вечеря и седна на мястото, където сега стоиш ти, ние разговаряхме за бури и корабокрушения и аз едва успях да го отклоня от тази тема.
Но като видя очите на Флорънс, вторачени в лицето му със сериозно и изпитателно изражение, старият човек спря да говори и се усмихна.
— Дръж се здраво, стари приятелю! — извика капитанът. — Горе главата! Слушай какво ще ти кажа, Сол Джилс. След като изпроводя моята Радост благополучно до дома — при тези думи капитанът изпрати на Флорънс въздушна целувка с куката си, — аз ще се върна и ще те тегля на буксир до вечерта. Ще дойдеш с мен, Сол, да вечеряме някъде заедно.
— Не днес, Нед — бързо отвърна старият човек, който, кой знае защо, се стресна от предложението. — Не днес. Не бих могъл.
— Защо? — запита капитанът и го погледна изумено.
— Аз… аз… имам много работа. Искам да кажа… трябва много да мисля и да подредя нещата. Не бих могъл, Нед, наистина. Налага се пак да изляза, да остана сам и да обмисля днес някои въпроси.
Капитанът погледна ту към майстора на корабни уреди, ту към Флорънс и отново пак към майстора на корабни уреди.
— Тогава утре — предложи той накрая.
— Да, да. Утре — съгласи се старият човек. — Ела при мен утре. Значи, утре.
— Но ще дойда рано, запомни това, Сол Джилс — постави условието капитанът.
— Да, да. Още веднага сутринта — каза старият Сол, — а сега довиждане, Нед Кътъл, и да те благославя бог.
Като изрече тези думи, старият човек стисна и двете ръце на капитана с необикновена топлота, а после се обърна към Флорънс, пое ръцете й в своите и ги поднесе към устните си, след което я съпроводи до каретата с изненадваща припряност. Общо взето, той толкова силно порази капитан Кътъл с държането си, че капитанът поизостана назад и нареди на Роб да бъде особено внимателен и грижлив към господаря си до сутринта, като подкрепи разпореждането си с даването на един шилинг и с обещанието за още шест пенита на другия ден до обяд. След като свърши това добро дело, капитан Кътъл, считащ себе си за естествен и законен телохранител на Флорънс, се изкачи на капрата с пълното съзнание за поетата отговорност и отведе дамата до дома. При сбогуването той я увери, че ще се държи здраво и ще бъде предан и самоотвержен към Сол Джилс и тъй като не можеше да забрави неустрашимите думи на мис Нипър по отношение на мисис Макстинджър, той още веднъж попита Сузан:
— Смятате ли, че ще можете все пак, скъпа моя?
Когато вратата на запустялата къща се затвори след двете дами, мислите на капитана отново се върнаха към стария майстор на корабни уреди и той изпита чувство на безпокойство. Така че, вместо да се върне у дома, той мина няколко пъти нагоре-надолу по улицата и за да запълни свободното си време, докато се стъмни, вечеря в една неугледна малка таверна в Сити, където салонът имаше клинообразна форма и бе много посещаван от колосани шапки. Главното намерение на капитана бе да мине покрай дома на Сол Джилс по тъмно и да надзърне през прозореца. Така и стори. Вратата на гостната бе отворена и той видя вътре стария си приятел да пише деловито и усърдно на масата, а малкият мичман, прибран в къщата поради нощната влага, продължаваше наблюденията си от тезгяха, под който Роб Точиларя си правеше постелята, преди да затвори магазина. Успокоен от покоя, който цареше във владенията на дървения мичман, капитанът се отправи към Бриг Плейс с намерението да вдигне котва рано на другата сутрин.
Глава XXIV
Заниманията на едно предано сърце
Сър Барнет и лейди Скетълс, много приятни хора, живееха в прекрасна вила във Фулам, на брега на Темза — това бе едно от най-прелестните места за живеене на света, особено по време на състезания по гребане, но понякога то имаше своите малки неудобства, сред които би могло да се спомене нахлуването на реката в гостната от време на време, както и съпровождащото го изчезване на тревната площ и храстите.