Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Възможно бе пациентът да отговори утвърдително и да спомене някой, който сър Барнет познаваше лично точно толкова, колкото познаваше и Птоломей Велики74. Но сър Барнет отговаряше, че нямало по-лесно нещо на земята, тъй като въпросното лице му бил добър познат, веднага посещаваше споменатата личност, оставяше визитната си картичка и написваше кратка бележка: „Уважаеми сър… неудобството, произтичащо от високопоставеното Ви положение… един гост в дома ми силно желае естествено… лейди Скетълс и аз се присъединяваме… вярваме, че тъй като геният стои над условностите, Вие ще ни окажете изключителната чест и ще ни доставите удоволствието“ и т.н., и т.н. и по този начин убиваше с един куршум два заека.

Пускайки в ход табакерата и знамето, сър Барнет Скетълс отправи обичайния си въпрос към Флорънс още първата сутрин от пребиваването й. Когато Флорънс му благодари и отвърна, че нямало лице, което би искала специално да види, естествено бе тя да си помисли с болка в душата за бедния, изчезнал Уолтър. А когато сър Барнет Скетълс повтори любезната си покана и каза:

— Скъпа мис Домби, сигурна ли сте, че не можете да си спомните за някой човек, с когото вашият добър татко — моля ви, когато пишете на баща си, да му предадете поздрави от мен и лейди Скетълс — би искал да се запознаете?

Навярно бе естествено бедната й главица да клюмне малко и леко да се разтрепери, когато Флорънс тихо отвърна отрицателно.

Скетълс младши — много стегнат, що се отнася до връзката му, и много сериозен, що се отнася до душевното му състояние — прекарваше ваканцията си у дома и сякаш се чувствуваше потиснат от настойчивостта на прекрасната си майка да проявява внимание спрямо Флорънс. Друго, и то по-голямо мъчение, от което душата на младия Барнет се терзаеше, бе присъствието на поканените в бащиния му дом доктор и мисис Блимбър, за които младият джентълмен често казваше, че би предпочел да прекарат ваканцията си в пъкъла.

— Няма ли някой, когото вие можете да предложите, доктор Блимбър? — обърна се сър Барнет Скетълс към въпросния джентълмен.

— Много сте любезен, сър Барнет — отвърна доктор Блимбър. — Наистина трудно ми е да назова определено лице. Общо взето, бих искал да опозная ближните си, сър Барнет. Какво казва Теренций? Всеки, който има син, представлява интерес за мен.

— Мисис Блимбър няма ли желанието да се запознае с някоя забележителна личност?

Мисис Блимбър отвърна с мила усмивка и поклащане на небесносинята си шапка, че ако сър Барнет можел да я представи на Цицерон, тя би отправила към него такава молба. Но тъй като подобно познанство било невъзможно и тя вече се ползувала с благоразположението на домакина, както и с това на симпатичната му съпруга, а наред с това споделяла с доктора, нейния съпруг, надеждите, възлагани относно техния скъп син — при тези думи се забеляза как младият Барнет смръщи нос, — тя не се нуждаела от повече.