Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Ричард вече се е измъкнал от леглото, навлича късото си кожено палто и грабва шлема и сабята си.
— Какво има? Какво става? — извиквам.
— Бог знае — казва той. — Стой тук на сигурно място. Иди в кухнята и чакай новини. Ако Уорик е доплавал от Кале, слез в избата и се залости вътре.
Той излиза през вратата, без да каже и дума повече, после чувам как входната врата се трясва, чувам крясъци от улицата и звън на саби.
— Ричард! — изкрещявам и отварям малкото прозорче, за да погледна към калдъръмената улица долу.
Съпругът ми е в несвяст, някакъв мъж го държи и се кани да пусне тялото му върху калдъръма, когато вдига поглед и ме вижда.
— Слезте, лейди Ривърс — казва той. — Не можете да се скриете или да избягате.
Затварям прозореца. Прислужницата ми се появява на вратата, разтреперана от страх.
— Хванали са господаря, изглежда като мъртъв. Мисля, че са го убили.
— Знам — казвам. — Видях. Донеси ми роклята.
Тя ми държи роклята, и аз се вмъквам в нея, оставям я да завърже връзките, после си обувам пантофите и слизам долу: косата ми е сплетена на плитка, както съм спала. Вдигам качулката на пелерината си, докато излизам на заледената от януарския студ улица. Оглеждам се, но единственото, което виждам, сякаш запечатано под клепачите ми, е как онзи мъж хвърля Ричард на земята, и как безжизнено се отпуска ръката на мъжа ми. В края на улицата различавам половин дузина стражи, които се боричкат с някакъв мъж. Зървайки за миг лицето му, когато поглежда отчаяно към мен, виждам, че това е Антъни. Отвеждат го към някакъв кораб.
— Какво правите със сина ми? Това е синът ми, освободете го.
Мъжът дори не си прави труда да ми отговори, а аз притичвам по хлъзгавите камъни на калдъръма до Ричард, когото са оставили на земята, като мъртъв. Когато стигам до него, той се размърдва и отваря очи: изглежда замаян.
— Жакета — изрича той.
— Любов моя. Ранен ли си?
Очаквам с ужас да каже, че са го намушкали.
— Пукната глава. Ще оживея.
Един мъж грубо го подхваща под раменете.
— Внесете го в къщата ни — нареждам.
— Ще го отнеса на борда — казва мъжът просто. — Вие също трябва да дойдете.
— Къде си мислите, че ни водите? По чие нареждане? Това не са военни действия, това е престъпление!
Той не ми обръща внимание. Един мъж хваща Ричард за краката, той го улавя за раменете, влачат го като труп.
— Не можете да го отведете — настоявам. — Той е лорд, служи на краля. Това е бунт.
Слагам длан върху ръката на мъжа, но той просто не ми обръща внимание и помъква Ричард надолу към кея. Зад себе си, навсякъде около себе си чувам викове на мъже и писъци на жени, докато войниците минават през града, вземайки каквото искат, разтварят широко вратите и разбиват скъпоценните стъкла на прозорците.
— Къде си мислите, че водите съпруга ми?
— В Кале — казва той кратко.
Плаването минава бързо. Ричард се свестява, дават ни чиста вода и нещо за ядене, Антъни е невредим. Отначало ни заключват в малка каюта, а после, щом корабът излиза в открито море, а голямото платно се развива със скърцане, ни пускат да излезем на палубата. За кратко не виждаме никаква суша, Англия е изчезнала зад нас, но после виждаме тъмно очертание пред нас на хоризонта, съзираме и масивния хълм на града, а на билото му — кръга от крепостни стени. Осъзнавам, че се връщам под стража, като заложница, в Кале, в града, в който някога влязох като херцогиня.
Хвърлям поглед към Ричард и виждам, че той също си спомня това. Това е преден пост, който беше под негово командване. Сега той е пленник. Това наистина е колелото на съдбата.
— Пазете се — казва тихо на мен и сина ни. — Не би трябвало да ти сторят нищо, Жакета, познават те и те харесват. И не воюват с жени. Но начинът, по който кралицата се отнесе с херцогинята на Йорк, сигурно ги е разгневил, и сме напълно в тяхна власт. Никой няма да ни избави. Ще трябва да се измъкнем от това живи, разчитайки на собствената си хитрост. Напълно сами сме.
— Херцогът на Съмърсет държи крепостта Гизнес, може да дойде за нас — предполага Антъни.
— Няма да припари на по-малко от половин миля — казва съпругът ми. — Укрепявал съм този град, синко, знам силните му места. Никой няма да го превземе със сила през това столетие. Следователно сме заложници във вражески ръце. Имат всички основания да пощадят теб, Жакета, и множество основателни причини да убият мен.
— Не могат да те убият — казвам. — Не си извършил никакво престъпление, само си бил верен на своя крал от деня, в който си се родил.