Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Затова нарежда на членовете на парламента да дойдат в Ковънтри — сякаш една жена може да им заповядва като на вестоносци — и те покорно идват, сякаш са нейни прислужници, длъжни да изпълняват волята ѝ, когато тя нарежда те отново да положат клетва за вярност пред краля, но също и лично пред нея, и пред принца. Никой преди не е полагал клетва за вярност пред кралица — но сега го правят. Тя обвинява тримата лордове на Йорк в държавна измяна, конфискува земите и състоянието им и ги раздава с широка ръка, сякаш всичките дванайсет коледни дни са настъпили по-рано. Нарежда на херцогиня Сесили да присъства, когато обявяват съпруга ѝ за предател, и да изслуша произнесената над него смъртна присъда. Всичко, което лордовете на Йорк са притежавали, всеки акър земя, всяко знаме, всяка почест и титла, всяка кесия злато им е отнето. Бедната херцогиня на Йорк, сега повереница на краля и беднячка, отива да живее при сестра си, вярната дама на кралицата, Ан, херцогинята на Бъкингам, подложена на нещо средно между домашен арест и изтезание; половинчат живот, непълноценен и недостоен живот за жена, която някога наричаха „Гордата Сис“, а сега се оказва жена със съпруг в изгнание, майка, лишена от най-големия си син, Едуард, дъщеря на велик род, изгубила всички свои земи и наследството си.
Сандуич, Кент и Кале
Зимата на 1460 г.
Отплащат се зле на Ричард, задето предупреди кралицата, че с владичеството на Уорик над Кале сме се сдобили с враг, застрашаващ крайбрежието ни, защото веднага щом боевете приключват и мирът е завоюван, тя иска от него да замине за Сандуич и да укрепи града срещу нападение.
— И аз ще дойда — казвам веднага. — Не мога да понеса да бъдеш в опасност, а аз да съм далече. Не мога да понеса отново да сме разделени.
— Няма да бъда в опасност — лъже той, за да ме успокои, а после, зърнал скептичното ми изражение, се изкикотва като момче, хванато в дръзка лъжа. — Добре, Жакета, не ме гледай така. Но ако има някаква опасност от нахлуване откъм Кале, ще трябва да се прибереш у дома в Графтън. Ще взема Антъни със себе си.
Кимвам. Безполезно е да казвам, че Антъни ни е твърде скъп, за да бъде излаган на опасност. Той е млад мъж, роден в страна, постоянно раздирана от междуособни войни. Друг млад мъж точно на неговата възраст — Едуард Марч, синът на Йоркския херцог, от другата страна на Ламанша, изучава войнишкия занаят под наставленията на графовете Уорик и Солсбъри. Майка му, херцогинята на Йорк, задържана в Англия, няма да може да му изпрати вест. Ще трябва да чака и да се тревожи, както чакам и се тревожа аз. Това не е време, в което майките могат да се надяват да задържат синовете си на сигурно място у дома.
Ричард и аз наемаме къща в пристанищния град Сандуич, а Антъни командва войниците в крепостта Ричбъро наблизо. Градът още не се е съвзел от френския набег отпреди няколко години, и обгорените, изкорубени останки на къщите ярко показват каква опасност ни заплашва от страна на враговете ни, и колко тясно е морето между нас. Градските укрепления са разрушени при нападението, французите са стреляли с оръдия по вълноломите и са завзели оръжейната на града. Те се подиграха с гражданите, като играха тенис на пазарния площад, сякаш за да кажат, че изобщо не ги е грижа за англичаните, че ни смятат за безсилни. Ричард нарежда на строителите да се захванат за работа, моли оръжейниците в Тауър да излеят нови оръдия за града, и започва да обучава мъжете от града, за да създаде градска стража. Междувременно, само на миля оттам, Антъни обучава нашите войници и издига отново защитните стени на старата римска крепост, която охранява достъпа към реката.
Намираме се в града от малко повече от седмица, когато внезапно се разбуждам от съня си, изплашена от силния звън на камбаната, която бие тревога. За миг си помислям, че е „гъшата камбана“, която звъни в тъмнината в пет часа всяка сутрин, за да събуди гъсарките, но след това осъзнавам, че високият, неспирен звън на камбаната е сигнал за нападение.