Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Тя беше паднала пред входа на болницата, когато се бе опитала да излезе сама от таксито.
IV
Когато Еми се оправи физически и психически, обхвана я неугасващото желание да се научи да танцува; старата мечта, породена от мис Джорджия Бериман Камбъл от Южна Каролина, бе оцеляла като ярко осветено авеню, което водеше назад към ранната й младост и изпълнените й с надежда дни в Ню Йорк. За нея балетът представляваше онова фантастично съчетание от извити пози и традиционни пируети, което се бе зародило в Италия и бе достигнало своя апогей в Русия в началото на нашия век. Тя искаше да вложи силите си в нещо, в което да вярва, и смяташе, че танцът е женската интерпретация на музиката; вместо силни пръсти жените имаха тела, с които да предадат Чайковски и Стравински, и нозете й в „Шопениана“ можеха да бъдат така красноречиви, както и гласовете на сцената на „Ринг“. На дъното се намираше нещо средно между акробатите и дресираните тюлени, на върха беше Павлова и изкуството.
Веднага след като отново се настаниха в един апартамент в Ню Йорк, тя се залови за работа с енергията на шестнайсетгодишно момиче — по четири часа дневно екзерсиси, стойки, скокове, арабески и пируети. Всичко това стана най-съществената част от живота й и единствената й тревога бе дали вече не е прекалено стара. На двайсет и шест имаше зад гърба си десет години, които трябваше да наваксва, но танцът й бе в кръвта, имаше прекрасно тяло и красиво лице.
Бил я насърчаваше; когато бе готова, той щеше да създаде около нея първия истински американски балет. Дори имаше моменти, когато й завиждаше за нейната всеотдайност, тъй като, откакто се бяха завърнали в родината, собствените му работи бяха тръгнали по-зле. Първо, в ранните си години на самоувереност си бе създал врагове и сега се ширеха преувеличени слухове, че пиел, че се отнасял грубо с артистите и че с него се работело трудно.
В негова вреда бе и фактът, че никога не можеше да пести парите си и се налагаше да проси аванси срещу всяка своя нова пиеса. Разбира се, той бе и способен, което бе имал смелостта да докаже с редица свои не касови работи, но зад гърба си не можеше да разчита на Театралната гилдия и всички пари, които загубеше, излизаха от собствения му джоб.
Имаше и успехи, но сега те му костваха много повече труд или поне така му се струваше, защото бе започнал да си плаща за нередовния живот. Той не се отказваше от намерението да си даде почивка или да зареже непрекъснатото пушене, но сега конкуренцията се бе увеличила толкова много — появяваха се все нови и нови личности с чисти репутации за безпогрешност, — пък и Бил не беше свикнал на ритмичност в работата. Обичаше да работи повлечен от онези мощни пориви, предизвикани от големи дози силно кафе, които изглеждат така неизбежни за творците в шоубизнеса, но които също отнемат толкова много от човека над трийсетгодишна възраст. Някак си бе започнал да черпи сили от прекрасното здраве и жизнеността на Еми. Бяха непрекъснато заедно и ако почувстваше смътно недоволство, че е започнал да се нуждае много повече от нея, отколкото тя от него, винаги се успокояваше с надеждата, че работите му ще се оправят през следващия месец или следващия сезон.
Една ноемврийска вечер, когато си тръгна към къщи от балетното студио, Еми преметна през рамо сивата си чантичка, нахлупи силно шапката върху все още влажната си коса и се отдаде на приятни размисли. От един месец насам бе забелязала, че в студиото идваха хора специално за да гледат нея — тя бе готова за сцената. Някога бе работила също така упорито и дълго върху нещо друго — отношенията си с Бил — само за да достигне кулминация, а после нещастие, но в балета нищо не можеше да я провали — освен самата тя. Въпреки това почувства известна безразсъдна привързаност, когато си помисли: „Мигът настъпи. Вече ще бъда щастлива.“
Тя се забърза, защото в този ден се бе случило нещо, което трябваше да обсъди с Бил.
Завари го в дневната и му извика да дойде при нея, докато се облича. Започна да говори, без да го поглежда:
— Чуй какво стана! — Говореше високо, за да надвика шуртящата вода във ваната. — Пол Макова иска да танцувам с него този сезон в Метрополитън, само че не е сигурно, затова е тайна — дори и аз не би трябвало да знам.
— Това е чудесно!
— Единственият проблем е дали няма да бъде много по-добре за мен, ако направя дебюта си в чужбина? При всички случаи обаче Донилоф казва, че съм готова за сцената. Ти как смяташ?