Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Не е мъртъв - се чу детският глас на Валентина, но тя остана извън обсег. Предлагаше успокоение, но не бе глупава.
Сведох поглед към остатъците от цялото великолепие и не □ повярвах.
- Погледни с нещо различно от очите си, ma petite - предложи Жан-Клод. Той не падна на колене, а остана прав, с лице към Бел Морт, сякаш не смееше да □ обърне гръб.
Направих това, което Жан-Клод ми предложи; погледнах със сила, вместо с очите си. Можех да почувствам искрата в Ашър, някаква малка част от него продължаваше да гори. Не бе мъртъв, но все едно беше умрял. Погледнах нагоре към Жан-Клод.
- Прекалено слаб е, за да пие кръв.
- И няма човешки слуга - каза Бел Морт, - няма свое животно.
Няма... - тя направи пауза, изглежда обмисляше следващата си дума, - ресурси.
„Ресурси” беше хубава дума. Но какъвто и израз да използваше, беше права. Ашър нямаше с какво друго да се храни, освен с кръв, а ако бе прекалено слаб, за да се храни с това... Дори в главата си не можех да довърша тази мисъл.
- Бел Морт можеше да го спаси - гласът на Жан-Клод бе неутрален, безизразен.
Погледнах нагоре към него, а след това преместих поглед към нея.
- Какво имаш предвид?
- Тя го създаде и тя е sourdre de sang. Можеше просто да му върне част от енергията, която открадна от него.
- Нищр не съм откраднала - заяви Бел Морт и собственият □ безизразен глас съдържаше намек за гняв. - Човек не може да открадне това, което му принадлежи по право, а Ашър е мой, целият, Жан-Клод, всяка частица от неговата кожа, всяка капка от кръвта му. Той живее единствено благодарение на моето разрешение, и без него ще умре.
Жан-Клод направи малък жест.
- Може би „открадна” не е точният термин, но ти можеш да възстановиш част от жизнената му енергия. Можеше да го върнеш към живот достатъчно, за да може да се храни с кръв.
- Можех, но няма да го направя. - Г невът □ бе като горещ вятър, който хапеше кожата ми там, където я докосваше.
- Защо не? - попитах, защото изглежда никой друг нямаше желание, а трябваше да знам.
- Не е необходимо да ти давам обяснения, Анита.
Все още държах оръжие в ръката си. Внезапно то натежа, сякаш ми напомняше, че е там, а може би изненадата от вдигането му ме накара отново да го усетя. Изправих се и се прицелих в гърдите на Мюзет.
- Ако Ашър умре, Мюзет също умира.
- Нямаш кой знае какъв късмет с убиване на вампири с малкото си оръжие - констатира Бел и звучеше уверено. Разбира се, не нейното тяло бях напът да направя на решето.
- Мисля че децата на Майката са специален случай. Вероятно могат да оцелеят от всичко, освен от огън. Не смятам, че това важи за Мюзет. - Бях изпуснала дъха от тялото си, така че бях толкова неподвижна, колкото бе възможно. Свободната ми ръка почиваше върху кръста ми, полусвита върху задната част на бедрото ми. Това беше любимита позиция за стрелба по мишена.
- Анджелито ще те спре - изрече просто.
Погледнах назад и открих, че трима върколаци държат Анджелито на колене, но, е...
- И той може да умре, ако досажда. Така или иначе, вероятно няма да оцелее, ако убия Мюзет.
Кафявите очи на се разшириха съвсем леко.
- Не би посмяла.
- Разбира се, че бих - се усмихнах, но усмивката не достигна до очите ми, защото бях насочила погледа си към тялото на Мюзет. Игнорирах формата на Бел, която обвиваше тялото на Мюзет и се съсредоточих върху бялата рокля, покрита със засъхваща кръв.
Колкото повече се концентрирах, толкова повече виждах от Мюзет, като двоен образ - гърдите на Мюзет пред очите ми и призрачното покритие на Бел в главата ми. Това ме накара да се почудя каква част от Бел виждаха всички останали, или аз бях свидетел на по-добро представление поради некромантията си. По-късно щях да попитам някого. Много по-късно.
- Жан-Клод, не можеш да позволиш това.
- Ma petite има своите моменти на прибързаност, но в този миг тя ми припомни, че правилата сега не са същите. Като sourdre de sang имам право да накажа един от хората ти, задето е наранил моя заместник. Вписва се идеално в законите ни.
- Не знаех, че Ашър е заместник на sourdre de sang, когато пих от него.
Ръката ми все още беше стабилна, но това нямаше да продължи дълго. Не може да стоиш прицелен с една ръка завинаги. По дяволите, не можеш да задържиш завинаги каквато и да било стойка.
- Сега знаеш - намесих се, - и той все още не е мъртъв, така че си предизвестена, че убиваш заместник на sourdre de sang.
- Имаме пълно право да отнемем живота на Мюзет заради този на Ашър - каза Жан-Клод. - Трябва да бъдеш по-внимателна, Бел.
Много по-трудно е да пазиш в безопасност хора, които цениш, ако ги изпращаш далече от теб.