Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Изпуснах дъха си и се успокоих за изстрел, който беше прекалено близо до главата на Жан-Клод, за да съм спокойна. Един плъх скочи на ръката ми, забивайки зъбите си в мен. Вълната от животинки започна да скача по роклята ми, ноктите им се закачаха по дебелия плат. Изкрещях и внезапно Майка беше там, полуприведен и съскащ на плъховете. Тези по пода се разпръснаха, пищейки от ужас. Другите, по тялото ми, изглеждаха имунизирани към страха. Той ми помогна да ги отделя от себе си и да ги захвърля в препускащата маса. Плъховете се изляха върху ранените си другари и изядоха и тях.
Плъховете изглеждаха по-уплашени от леопардите, отколкото от вълците и леопардлаците започнаха да се придвижват от стената, съскайки и отблъсквайки малките гризачи, печелейки все по-голямо пространство.
На двата вампира, които мислех че съм убила, им бяха порастнали нокти и зъби, каквито нямаше никой вампир. Те си проправяха път през върколаците през река от кръв и бели кости.
Една голяма длан се надигна зад гърба на Шанг-Да и аз стрелях без да мисля, успявайки да се прицеля, защрто стоях в кръга, който леопардите бяха направили. Главата на вампира експлоадира отново. Вече знаех, че ако исках да останат мъртви, трябваше да извадим сърцата им и да ги изгорим целите. Да разпръснем прахта над различни течащи води, също нямаше да навреди.
Шанг-Да едва имаше време да погледне към мен, когато другият вампир се хвърли върху тях и зарати и трима им на земята, за да ги погълнат плъховете.
Гласът на Бел се надигна над шума като буря, като гръм, който накара всички ни да замръзнем в крачка. Дори и косматото море от плъхове замръзна.
- Достатъчно/
Тя отстъпи от Жан-Клод и той започна да се смее. Това не беше магическият му смях, който се плъзга по кожата и те кара да мислиш за секс, а само смях, чиста неподправена радост.
- Повече няма да се бием - каза Бел и въпреки че гласът й все още беше дълбок, вече бе загубил еротичното си мъркане. Не звучеше ядосана, а сякаш затруднена, все едно беше преживяла неприятна изненада.
Плъховете се отдръпнаха като космата приливна вълна. Цвърчаха ли, цвърчаха, но си тръгнаха. Повечето върколаци бяха покрити с малки кървави ухапвания. Остатъците от падналия хиенолак изглеждаха, сякаш бяха разкъсани от нещо много по-голямо. Жан-Клод откри гласа си и то йзвучеше толкова щастливо, колкото и смеха му.
- Не можеш да се храниш от мен. Не можеш да ми отнемеш това, което си ми дала, защото вече не съм от твоята линия. Сега съм sourdre de sang на своя собствена кръвна линия.
Бел се втренчи в него, лицето й скрито от празнотата, която познавах толкова добре. Тя прикриваше как наистина се чувства.
- Знам какво означава това, Жан-Клод.
- Вече не можеш да се отнасяш с мен като с по-низш член на своята линия, Бел. Между два sourdres de sang се спазва различен протокол.
Тя прекара длани надолу по широката си пола, но аз познавах този жест, и Жан-Клод го използваше. Нервна, Бел беше нервна.
- Бях в правото си да направя, каквото направих, тъй като не знаех, както и ти.
- Това е истина, но сега, когато знаем, ще вземеш всичките си хора и ще напуснеш. Напуснете земите ни тази вечер, защрто ако ви открием на наша територия, когато падне следващата нощ, животите ви са загубени.
- Не би убил наистина моята Мюзет? - но гласът й съдържаше съвсем фина нишка на несигурност.
- Да мога да убия Мюзет, законно, без политически последици, -Жан-Клод изцъка леко с език. - Това е любимото желание на много Вампири Господари и аз ще го направя, Бел. Можеш да вкусиш истината в думите ми.
Тя се напрегна малко.
- Ще задържа контрола над Мюзет, докато не напуснем земите ти. Понякога нравът й става много лош.
- Не би било добре да си изпусне нервите тук, в Сейнт Луис - каза Жан-Клод, но гласът му беше празен, радостта се оттегляше.
Чери се появи до лакътя ми.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, наистина не съм експерт по вампирите, но мисля че Ашър умира.
49
Ашър лежеше до далечната стена. Приличаше на скелет с изсушена като пергамент кожа. Беше се отпуснал върху легло от украсено с гирлянди златисто коледно дърво - великолепните останки от косите му. Дрехите му се бяха деформирали около хлътналото му тяло като спаднал балон. Очите му бяха затворени и единствено закръглеността им под тънката кожа бе плътна. Всичко останало изглеждаше вехнещо.
Паднах на колене до него, защото внезапно се оказа, че не съм в състояние да стоя права.