Небесносини грехове

Знаех че Бел/Мюзет бе призовала плъховете. Но не мисля, че имаше нещо общо със възстановителните сили на двете деца на нощта. Те все още бяха полуприклекнали, единият помагаше на другия да се изправи, но не гледаха към Бел или към някого другиго. За момент се зачудих дали щяха да са злопаметни, когато първата вълна плъхове скочи върху първия хиенолак, малките зъби опитващи се да проникнат през кожата. Хората крещяха и хиенолаците започнаха да стрелят по малките плъхове, раздробявайки телата им на червена кайма. Но те бяха толкова много.

Плъховете се разделяха около клекналите плъхолаци, сякаш бяха големи камъни насред поток.

- Можеш ли да се изправиш? - попита Ричард.

- Така мисля.

Той ме свали нежно на земята, после погледна към върколаците, които все ощр стояха в една нещастна група. Явно показното на Ричард със Силви е било толкова грубо, че никой не смееше да наруши нарежданията му. Е, Джейсън се бореше в хватката, с която Шанг-Да задържаше ръката му, но никой друг не се беше опитал да помогне. Какво, по дяволите, беше направил Ричард със Силви? Светът внезапно замириса на мускуса на вълча козина, на богатата миризма на влажни гниещи листа, на коледната миризма на вечнозелено дърво, сякаш косматото ми рамо току що беше забърсало росата от него, на спокойна, бавна сутрин. Почувствах тази част от мен, която беше звярът на Ричард, да се излива през тялото ми и покрай кожата ми като вятър.

Ричард ме погледна с кехлибарените си вълчи очи. Той беше отворил белезите между нас, беше ги отворил широко. Отметна глава назад и започна да вие и десетина гърла му отговориха, след което върколаците се придвижиха напред като черна вълна от разрушение.

Шанг-Да и Джамил останаха зад гърба на Ричард, но на местата на пръстите им стърчаха нокти, полупромяната на истинския алфа. От останалите почувствах как се изплъзват от кожите си, почувствах притока на сила като малки експлозии в корема си.

Сега можех да усетя, че Жан-Клод беше затворил своята част от триумвирата ни, толкова силно, колкото е могъл. Можех да го видя, но за пръв път не можех да го почувствам. Беше очаквал да умре и беше решил да не ни повлича със себе си.

Открих един от пистолетите, които плъхолаците бяха захвърлили и веднага се почувствах по-добре. Тежестта му в ръката ми беше хубаво нещр.

За нещастие не бях единствения човешки слуга, открил пистолет. Анджелито простреля един хиенолак, карайки го да се завърти и да падне сред хапещата маса от плъхове. Той закрещя и започна да се върти, опитвайки се да ги свали от себе си.

Стрелях в плъховете близо до него, но бяха прекалено много. Все едно се опитваш да стреляш по вода, местиш я, но не я нараняваш. Знаех начин да спра плъховете. Преместих дулото към главата на Мюзет/Бел. Ако убиех нея, плъховете щяха да се върнат там, откъдето бяха дошли.