Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Чувам, че Лимек има добър шивач – обади се Сери и погледна многозначително рошавия Крадец.
— Да не искаш да ти стъкне мантия? – рече мъжът с дълбок глас.
— О, те никога няма да повярват, че един магьосник може да е толкова дребен – изсумтя Фарин.
— Хей! – възмути се Сери. Той посочи Сония. – Има и дребни магьосници.
Фарин кимна.
— Може и да изглеждаш убедително в мантия на ученик.
Сония усети как нещо докосва ръката й и погледна надолу.
Пръстите на Акарин се допираха леко до кожата й.
— Тези хора са по-смели, отколкото очаквах – рече мислено той. – Изглежда, разбират колко опасни и могъщи са ичаните, но въпреки това са готови да се бият с тях.
Сония се усмихна и му изпрати мисловен образ на обитатели, които хвърлят камъни по магьосниците по време на Прочистването, а след това и на канализацията, която бе позволила на Сери да ги вкара тайно в града.
— Че защо да не са? Та те от години се бият с магьосниците и ги надхитрят.
Глава 32
Подарък
Нещо погъделичка Ротан по носа. Той изсумтя и отвори очи. Лежеше по лице върху купа сено. Когато се претърколи по гръб, той усети как го пробожда болка в рамото. Връхлетяха го спомените от предишната нощ: пристигането на каруците, младият воин, хванат в капан от ичаните, лорд Ийкмо до прозореца на къщата, взривяването на каруците, Карико, кръвният камък, бягството..
Ротан се огледа и видя, че се намира в хамбар. Съдейки по светлината, която се процеждаше през пукнатините в покрива, вече беше обяд. Той се надигна, за да седне, и го преряза болка. Плъзна ръка по мантията и докосна рамото си. То се намираше по-високо, отколкото трябваше.
Магьосникът затвори очи, насочи зрението си навътре в тялото и слисано зяпна рамото си. Докато беше спал, тялото му бе използвало възстановяващите се сили, за да започне лечението на счупените кости в ръката и рамото му. Но нещо не беше както трябва.
Той въздъхна. Несъзнателното самолечение беше една от ползите на магьосничеството, но на него не можеше да се разчита. Костите се бяха свързали под изкривени ъгли. Един опитен лечител можеше да ги счупи и да ги съедини наново, но засега се налагаше да се примири с дискомфорта и ограничената подвижност.
Изправянето го замая и той усети глад. Отиде до вратата на хамбара и погледна навън.
Хамбарът беше заобиколен от къщи, но наоколо цареше пълна тишина. Най-близката сграда му изглеждаше позната. Той потръпна, когато осъзна, че това е къщата, в която се бе сблъскал с Карико.
Изобщо не му се искаше да напусне хамбара. Сачаканците може би все още бяха в селото и търсеха каруци. Трябваше да изчака до падането на нощта и да се измъкне под прикритието на тъмнината.
Тогава зърна проснатия върху прага магьосник. Предишната вечер там нямаше тяло. Това можеше да е само лорд Ийкмо.
Ротан излезе навън и изтича до фигурата с червена мантия. Той сграбчи Ийкмо за раменете и го преобърна по гръб. Очите на магьосника се вторачиха безжизнено в небето.
По брадичката му бяха засъхнали струи кръв. Мантията му беше разкъсана и покрита с прах. Ротан си спомни момента, в който стената на къщата избухна навътре. Той бе предположил, че лорд Ийкмо е избягал. Вместо това, изглежда, воинът е бил ранен смъртоносно от взрива.
Ротан поклати глава. Ийкмо бе уважаван и почитан в Гилдията. Макар силата му да не беше голяма, острият му ум и способността да обучава трудни ученици му бяха спечелили уважението и на Болкан, и на Акарин.
„И точно затова Акарин го избра за учител на Сония – помисли си Ротан. – Мисля, че тя харесваше Ийкмо. Ще се разстрои, като научи за смъртта му”.
Както и всички останали в Гилдията. Замисли се дали да не съобщи новината, но нещо го разколеба. Гилдията сигурно вече беше разбрала, че всички са загинали заради мълчанието, което бе настъпило след битката. Сачаканците нямаше как да са сигурни.
„По-добре да не им казваме нищо, което вече не знаят” – помисли си той.
Ротан се изправи и влезе предпазливо в къщата, отправяйки се към предната стая. Към пътя зееше огромна дупка. По средата на пътя се виждаха останките от двете каруци.
„Тръгнали са!”
Сред отломките се виждаха три тела. Ротан огледа предпазливо околните къщи и излезе навън.
— Магьоснико!
Ротан се обърна рязко, но щом зърна момчето, което тичаше към него, въздъхна с облекчение. Спомняше си го от деня на евакуацията. Наложи се Ийкмо да го смъмри строго, за да го разубеди да не остава да гледа битката.