Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Да. Те и пиратите — ухили се Джабрил.
Капитан Дракаша се провикна към тълпата:
— Дел! Прати едно димно буре към десния парапет. Точно пред стълбите на квартердека.
— Искате дим на ветрения парапет ли, капитане?
— Едно хубаво петно върху квартердека — отвърна Дракаша. — Ако искат да си приказваме със сигнални знамена, трябва ни оправдание, че си трайкаме.
Дългурестият морски майстор, хванал руля на няколко стъпки зад Дракаша се прокашля шумно. Тя се усмихна и тогава явно й хрумна нещо. Обърна се към един моряк отляво и каза:
— Извадете три сигнални знамена от сандъка и ги пуснете от кърмата. Жълто върху жълто върху жълто.
— „Всички души в опасност“ — рече Джийн. — Това си е жива свалка, „Ела тука“, няма шега!
— А аз си мислех, че е само сигнал за бедствие — рече Локи.
— Да беше прочел по-внимателно книгата. Три жълти знамена означават, че така сме загазили, че като на спасители законно им предоставяме право на всичко, което не носим у себе си. Каквото са спасили, е тяхно.
Делмастро и нейните моряци бяха нагласили димното буре на десния борд и го запалиха с кибрит. Сиви струи дим затрептяха и се заиздигаха над квартердека подир черния облак, който се издигаше над подветрената страна. На хакборда двама моряци вдигаха три развети жълти знамена.
— Още вахтени горе и на парапета, за да помогнат на Мумчанс! — извика Дракаша. — Стрелците горе, един по един. Горе свалете оръжие. Гледайте да се скриете и си кротувайте, докато не ви дам сигнал.
— Капитане! — провикна се отново вахтеният на гротмачтата. — Корабът зави, за да пресече пътя ни, и вдига още платна!
— Странно, колко им омекват душиците, като видят тоя сигнал! — рече Дракаша. — Утгар!
Един все още млад вадран със зачервен избръснат череп и сплетена черна брада застана до лейтенант Делмастро.
— Скрий Паоло и Косета на долната палуба — нареди вамира. — Ще предизвикаме спор.
— Ест — отвърна той и се втурна надолу по стълбите.
— Що се отнася до вас — обърна се отново Дракаша към помиярската вахта, — брадвите и сабите са подредени до фокмачтата. Всеки да си избере и чакайте помощ, за да спуснем лодките на вода.
— Капитан Дракаша!
— Какво има, Равел?
Локи прочисти гърло и отправи наум молитва към Безименния тринайсети да му вдъхне увереност, че знае какво прави. Времето за жеста беше сега — ако сега не предприемеше нещо, за да възстанови поне малко престижа на Равел, щеше накрая да стане обикновен член на екипажа, отбягван паради провала в миналото. Ако искаше да постигне поне нещо в мисията си, трябваше да го уважават. А това означаваше, че трябва да извърши велика глупост.
— Аз съм виновен, че тези мъже едва не загинаха на борда на „Вестоносецът“! Те бяха моят екипаж и аз трябваше да се грижа по-добре за тях. Искам да ми се даде шанс да се погрижа за тях сега. Искам… първото място на лодката водач.
— Очакваш да ти предоставя да командваш атаката?
— Не да командвам — отрече Локи. — Само да се кача пръв на техния борд. Ако ще кървим, то нека моята кръв се пролее първа. Може и да спестя всичко, което може да последва.
— Което значи, че и аз съм с него. — Джийн положи закрилнически длан на рамото на Локи. — Където иде той, там и аз.
„Боговете да те благословят, Джийн“ — помисли си Локи.
— Ако толкова държиш да спреш стрела от арбалет, няма да ти преча — заяви Дракаша. Ала изглеждаше малко стъписана и щом тълпата започна да се разпръсва и се запъти напред, за да си избере оръжия, тя кимна едва забележимо на Локи.
— Капитане! — Лейтенант Делмастро излезе напред. Ръцете й бяха изцапани със сажди от буретата чак над лактите. Докато говореше, гледаше Локи и Джийн. — Но кой все пак ще командва лодката водач?
— Безплатно за всички, Дел! Ще сложа по един от Орхидеите във всяка лодка, за да ги варди. А какво ще прави помиярската вахта, като се качи на борда на кораба, това си е тяхна работа.
— Аз искам лодките.
Дракаша я изгледа и не каза нищо. Сивкав дим я обвиваше от кръста надолу.
— За мен нямаше никаква работа, когато завзехме „Вестоносецът“, капитане — побърза да каже Делмастро. — Всъщност не съм се забавлявала истински с плячка от цели седмици.
Дракаша изгледа косо Джийн и се намръщи.
— Копнееш да се поглезиш.
— Да. Но да има полза от това.