Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Крепостта се разтрисаше от време на време и Елида се хулеше, задето предпочиташе да не знае какво означава това. Макар и да се тревожеше за приятелите си. Да се чудеше дали хаганската армия е достатъчно близо, за да сложи край на този кошмар.
Битката обаче щяла да продължи още часове, уверила я беше тъмнокожата лечителка с пронизителен поглед на име Еретия, когато Елида повърна, зървайки някакъв войник с щръкнал през плътта на крака му пищял. Още часове, смъмрила я бе строгата лечителка, така че трябвало по-бързичко да приключи с повръщането и да се залавя за работа.
Не че можеше да помага особено. Въпреки множеството свръхестествени дарби на рода Локан тя самата не притежаваше магически сили, нито пък други умения, освен да чете хората, сякаш бяха отворени книги, както и да лъже добре. Но все пак помагаше на лечителките да удържат мятащите се в агония пациенти, носеше превръзки, топла вода и каквито билки и мехлеми ѝ поискаха с типичния си кротък тон.
Никоя от тях не викаше. Повишаваха глас, оградени от сияйна аура, единствено когато някой войник крещеше прекалено силно, за да се чуят думите им.
Слънцето едва бе изплувало над хоризонта, ако съдеше по светлината през прозорците високо в стените на тържествената зала, а наоколо лежаха толкова много ранени. Толкова много.
И прииждаха нови и нови, докато Елида кръжеше насам-натам и тъпата болка в крака ѝ се изостряше постепенно. Ала тя беше нищо в сравнение с агонията на войниците. С ужаса, пред който се изправяха по парапетите.
Не си позволяваше да се замисля за приятелите си. За Лоркан, който не дойде в общата им стая миналата вечер и не ги потърси сутринта. Като че нарочно странеше от нея. Навярно дълбоко засегнат от ненавистните ѝ думи.
Ето защо Елида помагаше на хладнокръвните лечителки, държеше стенещите, умоляващи мъже и не си даваше нито миг почивка.
***
Фараша не се страхуваше от моратските войници, стигнали до парапета. Нито от онези, които слязоха от втората обсадна кула, спряла по-надолу по крепостната стена, и които успяха да се изкачат по обсадните стълби.
Не, величественият кон ги стъпкваше безстрашно и свирепо, както бе очаквал Каол. Кон, чието име значеше „пеперуда“, мачкаше под копитата си валгски воини.
Ако дъхът не прогаряше гърдите му, сигурно щеше да се усмихне. Ако навсякъде около него не измираха хора, можеше дори да се посмее.
Но моратската армия атакуваше стените и портите с невиждана ярост. Вероятно знаеха кой е дошъл в Аниел, кой ги посичаше безмилостно. Елин и Роуан се биеха гръб в гръб, а Фенрис си беше проправил път надолу по парапета, за да му помогне с втората обсадна кула.
Ръката, с която въртеше меча, не трепваше независимо от умората, прокрадваща се все повече в костите му, докато се изнизваше първият, сетне и вторият час. Надалеч, отвъд морето от вражески войници, рукините и дарганската армия притискаха Морат помежду си, продължавайки да ги тласкат към крепостните стени.
Но моратската войска явно нямаше намерение да се предава, а единствено да сее разруха, прониквайки в крепостта и взимайки възможно най-много жертви, преди да срещне собствения си край.
С окървавен и вдлъбнат от ударите щит, с коня си - същински разярен демон, Каол не спираше да върти меча си. Съпругата му беше в крепостта зад него. Нямаше да я предаде.
***
Стрелите на Несрин свършиха твърде бързо.
Морат не отстъпваше дори под могъщия натиск на дарганската кавалерия и пехотинците. Вражеската армия напредваше бавно, оставяйки тела в черни и златни брони след себе си. Моратските трупове бяха повече от техните, но беше трудно - почти непоносимо - да гледа как загиват толкова от войниците им. Да гледа красивите даргански коне без ездачи. Или посечени от врага.
Рукините също търпяха загуби, но не така многобройни. Не и когато цяла армия се биеше под тях.
Сартак водеше централните им сили, а Несрин наблюдаваше двама им с Кадара от своя команден пост в левия фланг. Наблюдаваше и Борте и Йеран, които се разпореждаха с десния фланг в далечния западен край на битката, придружавани от Фалкан Енар в облика на рук. Може би си въобразяваше, но ѝ се струваше, че хамелеонът се бие с нови сили. Сякаш възвърнатите години му бяха върнали и младежката енергия.
Несрин побутна Салки и той пак се устреми към земята, следван от руките зад тях. Посрещнаха ги стрели и копия, но някои от моратските войници се разпръснаха уплашени. Несрин и Салки се издигнаха в небето, облени в още черна кръв.
Високо над тях двама рукини разузнавачи следяха битката.