Хюрем. Московската наложница

— Да живее падишахът!

Хората се хвърляха пред коня, за да могат да се преклонят в полите и краката на владетеля и да го докоснат. Сюлейман не позволи на пазачите да ги изтикат. С радост наблюдаваше как народът коленичи пред великолепния му арабски кон и целуваше полите на султанския кафтан. Дори взе в прегръдките си малкия син на жена, която беше застанала най-отпред в тълпата и беше вдигнала детето, за да го види султанът. Без да знае, че се намира в господарските ръце, момченцето заопипва тюрбана на Сюлейман. Щом се върна при майка си, в ръчичките си стискаше огромна кесия, която всички видяха.

Хюрем с щастие и гордост гледаше как падишахът се сближава с народа и войниците си.

Помисли си, че обича този мъж. Влюбена бе в бащата на децата си.

А когато падишахът, заемайки своето място, се обърна и поздрави Хюрем, така че всички, включително Ибрахим, да видят, тя се почувства окрилена. Ако можеше, щеше да изкрещи от радост. Любовта, гордостта и благодарността в погледа на падишаха бяха неприкрити. За първи път Сюлейман се бе допитал до нея и бе изпълнил идеята ѝ. И резултатът бе възхитителен.

През този ден Хюрем истински вкуси от вълшебната сила на властта и способността да караш другите да изпълняват волята ти. Още веднъж се закле да не оставя тази сила на Ибрахим. Не знаеше как, но щеше да го постигне.

През нощта Сюлейман целуна Хюрем по челото, сякаш слагаше там благодарствения владетелски печат.

— Ти много зарадва войниците, поданиците ми и мен, Хюрем ханъм — каза той. — Пожелаваме си и ти винаги да си щастлива.

После падишахът окачи на врата ѝ огърлица, украсена с огромни диаманти, рубини, изумруди и всякакви изящно обработени камъни, чиито имена тя не знаеше.

Хюрем вече се беше избавила от адските съмнения, в които се гърчеше от онази злочеста нощ насам.

— Най-голямото щастие за нас е да видим господаря ни радостен. Такъв голям дар беше да видим султана си рамо до рамо с войниците и народа, че дори спряхме да усещаме знаците от утробата си — каза тя.

Отначало Сюлейман не разбра и изгледа недоумяващо Хюрем. Но после извика:

— Какво? Да не би от корема на Хюрем ханъм да идва гласче?

Веднага прегърна момичето, опря глава на скута му и се заслуша.

После лицето му се озари. Бе усетил потрепването. Вдигна щастливо глава.

— Пътникът каза „татко“, чух го.

Тържествата продължиха десет дни. Падишахът всеки ден заемаше мястото, отредено за него. Заедно с войниците и народа гледаше конните състезания, съревнованията по хвърляне на копие и борбите. Хранеше се заедно с хората и армията. Каквото ядяха те, това и той. Следеше представленията на фокусниците и въжеиграчите със затаен дъх. А игрите на клоуните съпровождаше с весел смях ведно с децата. Михримах султан все още нищо не разбираше, но принц Мехмед се кискаше сладко.