Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Самата тя се учуди как можа да изреди толкова много думи, но ето че го направи. Погледна падишаха в лицето, за да види реакцията му. Слиса се — султан Сюлейман беше заспал.
Приготовленията за тържеството продължиха с дни. Изпратиха вестители по всички краища на империята, тъй като султан Сюлейман издаде ферман:
„Да е такова тържество, че да подобава и на славата, и на името ни“.
В Истанбул започнаха да се стичат музиканти, фокусници, клоуни и гадатели. На Ат мейданъ, срещу сарая на Ибрахим паша, бяха издигнати високи шатри, сцени за представления, разположиха се огромни кухни. Още преди да започнат тържествата, кухнята на двореца заработи денонощно без почивка. В корпуса на еничарите и в бедните квартали се носеха безброй тепсии с храна и десерти. Никой, дошъл до дворцовата порта, не се връщаше с празни ръце, в паницата му сипваха месо, сутляш, ориз и баница.
Дори подготовката за тържеството носеше всеобща радост, но Хюрем, която би трябвало да е най-доволна от всички, понеже падишахът прие идеята ѝ и я осъществи, не се зарадва. Защото пътникът бе тръгнал. Отново беше бременна.
Побърка се от тревога, докато не се увери, че е истина. Но ето — без съмнение в утробата ѝ се бе зародил нов живот. През коя ли нощ бе поел пътникът? През онази — злочестата? Или когато се върна в двореца и припадаше от наслада в ръцете на Сюлейман? Ужасното съмнение я разяждаше. Първо мислеше да не казва на никого. Но докога щеше да го крие? Шепнешком съобщи на Мерзука. Татарското момиче запуши уста с ръката си, както правеше всеки път, когато се уплашеше. Очите му гледаха с питащо изражение: „От него ли е?“.
— Не — отсече Хюрем. — Не е възможно. Със сигурност не е.
Погледна към Мерзука със замислени очи.
— Но въпреки това трябва да се отърва от бебето — прошепна тихо в ухото ѝ. — Не мога да нося това съмнение. Ще ме убие.
Мерзука още стоеше с ръка на уста.
— Не можеш да сториш това — успя да каже тя.
— Трябва да го направя.
— Ами ако не е от него?
— Разбира се, че не е.
— Тогава го остави да живее.
— Ако то живее, и съмнението ще продължава.
Най-накрая Мерзука свали ръка от устата си.
— Още едно убийство ли? — прошепна, докато обръщаше гръб към Хюрем.
— Не, едно спасение.
— Грехът носи грях, а смъртта — смърт. Не може да продължаваш така.
Хюрем обърна рязко поглед към момичето. В очите ѝ гореше студен
пламък. Мерзука не посмя да я погледне.
— Ще ми помогнеш ли?
Татарското момиче кимна, без да вдигне глава.
— Ще ти помогна, знаеш — промърмори. — Трябваше на всяка цена да те спра тогава. Не можах да те опазя — млъкна за момент и погледна Хюрем притеснена. — Аз също съм част от твоя грях.
Хюрем я накара да замълчи.
— Не говори така, спътнице моя! Аз те посрамих. Опетних тялото си. Изобщо не бива да споделяш този грях. — Гласът ѝ вече беше като стон. — Не знаех какво правя, не помислих. Не можах да накарам душата и похотта, която дяволът разпали в тялото ми, да ме послушат. Мислех си, че невинната обич, чиито искри прехвръкнаха на онзи пазар, ще си остане такава. Прегръдки за една вечер, няколко приятни думи, смятах, че онази тъмна нощ ще отлети като спомен, запазен само в съзнанието ми. Но не стана. Бях победена от дявола.
Притеснена, Мерзука попи с копринена кърпичка сълзите, налели ъгълчетата на очите на Хюрем.
— Откъде можеше да знае коя съм? На сутринта всеки щеше да си тръгне по своя път, подир своята съдба. — Хюрем се усмихна горчиво. — Ето че накрая всеки последва съдбата си. Той — смъртта, а аз — двореца.
— Нямаше друг изход, след като той разбра коя си.
— Кой знае? Може и да е имало. Ала когато страстта, страхът и паниката се съберат в едно, не можеш да прецениш дали решението ти е правилно или грешно.
Мерзука посочи корема на Хюрем:
— Може да е от него, нали?
Хюрем сви устни, сякаш казваше: „Не зная“.
— Един глас непрестанно крещи в мен, че не е от него. Непрестанно. Дори в съня ми. И аз му вярвам. Защото през онази нощ имаше нещо странно. Тогава го усетих. Не можех да определя какво е, но го чувствах. Нещо липсваше. Сега вече знам какво е било.
— Какво липсваше?
— Любов. Нямаше любов. Тялото ми гореше от желание, но ей тук беше празно. — Хюрем посочи на Мерзука сърцето си. — Кълна се, че освен страст в сърцето ми нямаше друго чувство. Дори когато полудях от наслада, аз се молех на Господ да прости греха ми. Може ли да порасне семе, посято без любов?
Откъде Мерзука можеше да знае? Никога не ѝ се беше случвало нещо такова. Никога душата ѝ не бе потрепвала от ласката на мъж. Тя погледна отчаяно Хюрем.