Илиада [bg]

Славният конник Пелей ме прие във двореца си хубав, сам ме възпита грижовно и твой ме приятел нарече. [90] Нека и нашите кости във урна една да почиват, амфора златна, която ти имаш от твоята майка.“ А пък Ахил бързоног му отвърна със думи такива: „Мило лице! Ти защо ли сега се явяваш пред мене? Тези неща за какво ми наръчваш така поотделно? [95] Теб ще послушам и всичко, което нареждаш, ще сторя. Но приближи се до мене! И нека за миг се прегърнем, двамата да се наситим взаимно с ридание горко.“ Каза това Еакид и протегна ръцете си мощни, нищо не хвана — душата, подобно на дим, се изгуби мигом със писък в земята. Ахил изумен се изправи, [100] с двете си длани изпляска и горестни думи издума: „Ужас! В двореца на Хадес остава наистина само призрак и гола душа, а животът изчезва напълно! Цяла нощ беше душата на клетия мъртъв Патрокъл [105] близо до мене, ридаейки тъжно със вопли и сълзи. Всичко подробно заръча, приличайки чудно на него.“ Рече така и възбуди у всички охота да плачат. Розовопръста, Зората ги свари ридаещи още в кръг край трупа на Патрокла, а цар Агамемнон Атреев [110] заповед даде мъжете да дойдат от своите палатки, с яки катъри дърва да докарат. Начело постави вожд Мериона, другар на юначния Идоменея. Тръгнаха вкупом в ръцете със брадви, сечещи дървета, взеха и здрави въжета: катърите първи поеха. [115] Дълго вървяха нагоре-надолу, напряко и косо. Щом доближиха дъбравите на многоизворна Ида, тутакси почнаха там да отсичат със остри секири дъбове високолистни — те падаха с трясък и екот. Щом ги нацепиха, с тях натовариха много катъри, [120] те пък заудряха тежко земята с корави копита; в своя стремеж към полето минаваха гъсти шубраци. Носеше всеки дърварин по дънер: така им поръча вожд Мерион, придружител на Идоменея мъжествен. Сложиха редом дървата там, гдето синът на Пелея [125] щеше могила да вдигне за себе си и за Патрокла. След като вкупом нахвърляха вред цепениците едри, седнаха там на земята да чакат. Ахил незабавно заповед даде на свойте безстрашни мъже мирмидонци бойната мед да надянат, коне в колесници да впрегнат. [130] Рипнаха всички и бързо облякоха свойте доспехи, скочиха в миг в колесниците редом бойци и колари. Конници първо вървяха, а после безброй пехотинци; точно в средата другари понесоха бавно Патрокла, стрижеха свойта коса и покриваха цялото тяло [135] с нея. Ахил богоравен отзад му държеше главата, скръбен, че своя другар благороден изпраща във Хадес. Щом като стигнаха място, което Ахил им посочи, леко свалиха трупа, наредиха на клада дървата. Тука Ахил бързоног и божествен намисли и друго: [140] малко встрани се запря и отряза косите си руси: буйни ги беше оставил отдавна за бога Сперхея. Вгледан280 във виненочерната шир на морето, промълви: „Моят баща ти обрече напразно с молитва, Сперхее, щом аз се върна обратно в родината мила, за тебе [145] мойте коси да отреже и да принесе хекатомба, и петдесет нескопени овни да заколи край твойте извори, гдето светилище имаш с олтар благовонен. Старецът тъй те помоли, но ти не изпълни молбата. Щом като няма назад да се върна в родината мила, [150] давам косите си аз да ги вземе героят Патрокъл.“ Каза и сложи косите в ръцете на своя приятел. Вдъхна тогава на всички желание силно да плачат. Биха ридали така безутешно до залеза слънчев, ако не беше Ахил доближил Агамемнон и рекъл: [155] „Сине Атреев! Войските ахейски веднага ще чуят твоята дума; и после ще могат да плачат на воля. Ти отстрани ги от кладата, нека си сготвят вечеря. Ние, които най-много жалеем убития воин, ще се погрижим за всичко: водачите с нас да останат.“ [160] Щом го изслуша могъщият цар на мъже Агамемнон, тутакси пръсна войските към техните кораби стройни. Само останаха там погребвачи да трупат дървата; вдигнаха клада голяма — сто стъпки широка и дълга. Скръбни, положиха мъртвото тяло на кладата горе. [165] Много овни угоени и тежки рогати волове редом деряха, приготвяха сръчно. Ахил благороден бързо изряза лойта им и с нея затрупа мъртвеца чак от глава до пети; нареди и телата281 одрани. Съдове пълни със мед и със масло постави в средата, [170] сведе към смъртния одър и стенещ дълбоко от жалост, четири хубавошийни коне върху кладата метна. В къщи Ахил повелител отхранил бе кучета девет: две той закла и ги хвърли със плач на печалната клада, също дванадесет лични282