Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Мръщенето на Скарамуча и мрачното безутешно лице на Фастидио представляваха картина, на която бих се смял сърдечно, ако не ми пречеше грозящата ни опасност. Само Марина, която нямаше никакво понятие за размера на заплахата, беше весела и се шегуваше с общия страх.
Надвечер, когато се изви силен вятър, заповядах да вдигнат всички платна и да плават все напред, дори и вятърът да станеше по-силен. Бях се решил да прекося залива, за да се подсигуря срещу нападенията на морския разбойник. След като плавах цялата нощ с опънати платна, реших до Корфу да гребем. Корабът се намираше в средата на залива и когато се мръкна, моряците бяха напълно изтощени, но аз вече не се страхувах. Внезапно започна да духа северен вятър. За по-малко от час той стана толкова силен, че бяхме подкарани с поразяваща бързина. Фелуката изглеждаше всеки момент, че ще се обърне. Ужас се изписа по лицата на всички, но цареше пълно мълчание, тъй като бях заповядал да продължим под страх на смъртно наказание. Въпреки усложненото положение, аз трябваше да се смея на хълцанията на страхливия Скарамуча. Кормчията беше способен моряк и понеже вятърът бе постоянен, чувствувах, че ще стигнем благополучно до целта. Наистина, на зазоряване видяхме Корфу и към девет часа слязохме на сушата. Всички бяха учудени, че ни виждат да пристигаме от тази страна.
Щом моята трупа слезе от кораба, естествено, младите офицери се приближиха, за да огледат артистките. Това беше в реда на нещата. Те им се видяха не особено привлекателни, с изключение на Марина, която прие безропотно съобщението ми, че няма да мога да й обърна внимание. Бях сигурен, че няма да й липсват обожатели. Моите актриси, които на пристанището изглеждаха грозни, получиха друга оценка, когато се появиха на сцената, а най-много от всички се хареса жената на Панталоне. Когато капитанът на линеен кораб Дуодо я посети и се сблъска с ревността на господин Панталоне, бе принуден да го удари няколко пъти с бастуна си. На другия ден дон Фастидио ми заяви, че актьорът и жена му не искат да играят повече. Опитах се да загладя положението, като им осигурих едно представление като особен бенефис.
Жената на Панталоне получи овации, но се бе почувствувала обидена от партера, който в знак на одобрение аплодирал двусмислено. Тя дойде да ми се оплаче в ложата на генерала, където обикновено се намирах. За да я утеши, генералът й обеща от мое име още едно бенефисно представление в края на карнавала. Тъй или иначе, аз трябваше да се съглася. Наистина, за да задоволя това ненаситно изчадие, аз му предоставих постепенно, едно след друго, всичките седемнадесет представления, които бях запазил за себе си. Разреших едно и на Марина, по желание на госпожа Ф., която се интересуваше от артистката, откакто бе имала честта да закуси с господин Д. Р. насаме в една вила извън града.
Това великодушие ми струваше повече от четиристотин цехина, но банката ми донесе повече от хиляда, макар че никога не теглех сам, тъй като работите около театъра не ми оставяха време за това.
Чест за мен бе, че устоях да не поддържам никакви любовни връзки с актрисите, което би било много лесно. Дори госпожа Ф. призна, че не ме считала за толкова разумен. През цялото време на карнавала бях толкова зает, че не можех да мисля не само за любов, но и за тази, която ми беше толкова близко до сърцето. Едва след започването на постите и след заминаването на артистите се отдадох всецяло на страстта си.
Една сутрин при мен дойде пратеник на госпожа Ф. с молба да я посетя. Беше единадесет часът. Отидох незабавно, за да разбера с какво бих могъл да й бъда полезен.
— Повиках ви — каза ми тя, — за да ви върна двестате цехина, които ми заехте по такъв благороден начин и разбира се, да ми върнете полицата.
— Вашата полица, уважаема госпожо, не е вече в моите ръце. Тя е в запечатан плик у господин нотариуса Н. Н., който трябва да я върне, съгласно тази разписка, само на вас.
— Защо не сте я задържали у вас?
— Страх ме беше да не бъде открадната или по някакъв начин да се загуби. Или представете си, че умра, а не искам полицата да попадне в други ръце, освен във вашите.