Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
След няколко минути междулекарски медицински приказки доктор Голенко ни се усмихна и рече:
— Имам хубава вест: синът ви ще се оправи. Отворите са започнали да се затварят, а границата на налягане елиминира всякакво обратно оттичане…
Доктор Голенко така и не можа да се доизкаже, понеже Графинята го атакува като някакъв бик. И всички в залата се разсмяха, когато обви врата на шейсет и пет годишния доктор с две ръце, уви нозе около кръста му и захвана да го мляска. Доктор Голенко ме изгледа с шокирано изражение, почервенял повече от божур, и каза:
— Ех, защо не са такива и другите майки на пациентчетата ми! — И всички се разсмяха още повече. Какъв щастлив момент! Картър Джеймс Белфърт ще го бъде! Бог бил поставил втори отвор в сърцето му в противовес на първия, та докато навършел пет годинки, и двата щели да се затворят, убеждаваше ни доктор Голенко.
По пътя към дома в лимузината и двамата с Графинята греехме в усмивки. Картър беше на задната седалка помежду ни, а отпред седяха Джордж и Роко. Графинята каза:
— Единственият ми проблем сега е, че при обзелата ме параноя просто не мога да си представя да го гледам така, както гледах Чандлър. Тя беше такова едро и здраво бебе. Никога за нищо не съм се притеснявала.
Приведох се към нея и я целунах по бузата.
— Не се тревожи, сладур. До два-три дни всичко ще тръгне нормално. Обещавам ти.
— Не знам — отвърна Графинята. — Страх ме е дори да си помисля какво ново нещо може да се случи.
— Нищо ново няма да се случи. Страшното мина. — И изминах цялата останала част от пътуването с кръстосани пръсти на ръце и крака и с кръстосани ръце и крака.
Глава 32.
Нови радости
Септември 1995 г.
(Пет седмици по-късно)
Това, че Обущаря седеше от неговата си страна на бюрото с гордия вид на човек, грабнал света за ташаците, ми се стори съвсем подходящо за обстановката. Бяхме си поставили за цел петдесет милиона долара приходи през календарната 1996 година и всичките ни подразделения бяха набрали необходимото за целта темпо. Бизнесът ни с универсалните магазини не се побираше в таблиците; марковите ни продажби процъфтяваха; лицензирането на марката „Стив Мадън“ изпреварваше далеч набелязаните срокове, а фирмените ни магазини, вече девет на брой, печелеха на поразия. В съботите и неделите пред тях дори се образуваха опашки, а самият Стив се оформяше като национална фигура в дизайна на обувки — икона за цяло поколение тийнейджърки.
Но това, което не бе никак подходящо, бе последвалото му изказване:
— Мисля, че е дошло време да се отървем от Ръсчо. Ако го чупим сега, все още ще можем и да му отнемем опциите върху акциите ни. — И сви рамене в израз на безразличие. — Защото, ако поработи още малко с нас, ще добие право да ги упражни и тогава мамата ще ни се ебе.
Не можех да повярвам на ушите си. Най-смешното в цялата работа бе фактът, че опциите на Ръсчо всъщност бяха незначителни по обем — дотолкова, че не би трябвало да имат значение за когото и да било, освен, естествено, за самия Ръсчо, който щеше да откачи, ако изведнъж се изпаряха — жертва на дребния шрифт в трудовия му договор.
— Не можеш да скроиш такъв номер на Гари — рекох. — Човекът се съсипва от работа, откакто дойде преди повече от година.
Напълно съм съгласен, че понякога е адски досаден, но не бива така да постъпваш със служителите ни, особено с човек като Гари, който през цялото време е лоялен към нас сто на сто. Това би било шибана постъпка, Стив. Пък и помисли си другите какъв извод ще си направят. Точно такива лайна са способни да съсипят духа в една фирма. Всеки един служител се гордее с опциите си върху нашите акции; благодарение на тях се чувстват като съсобственици на фирмата; дават им определена вяра в бъдещето. — Поех уморено въздух, после продължих: — Нямам нищо против това да го сменим, но сме длъжни да му дадем заслуженото, че и нещо отгоре. Друг начин няма, Стив. Всичко друго може само да навреди на бизнеса ни.