Смъртоносно бяло

– Патриархалността е нещо повече от капитализъм – посочи Шанис.

С крайчеца на окото си Робин видя как Джими си пробива път през коридора, преметнал ръка през шията на Флик, а тя изглеждаше по-щастлива, отколкото през цялата вечер досега.

– Потисничеството над жените е неразривно свързано с тяхната неспособност да се влеят в работната сила – обяви Дигби.

Хейли със сънливите очи се освободи от Шанис, за да протегне ръка към облечените в черно тийнейджъри в негласна молба. Те й подадоха джойнта над главата на Робин.

– Съжалявам за стаята – завалено изрече Хейли на Робин след продължително всмукване. – Мъка е да си намериш местенце в Лондон, нали?

– Адска мъка – потвърди Робин.

– ...защото вие искате да вплетете феминизма в по-обхватната идеология на марксизма.

– Не е необходимо вплитане, ако целите са идентични! – засмя се снизходително Дигби.

Хейли поднесе джойнта на Шанис, но тя отказа с махване на ръка.

– И къде сте вие, марксистите, когато ние оспорваме идеала за хетеронормативното семейство? – предизвикателно запита тя Дигби.

– Ха така, кажи му го – вяло я подкрепи Хейли, притисна се по-плътно до Шанис и тикна джойнта в ръката на Робин, която директно го предаде на момчетата. Колкото и заинтригувани да бяха от лесбийките, те излязоха стаята, за да огледат наличните възможности за дрога.

– Лепвали са ми се няколко такива – каза Робин и се надигна, но никой не слушаше.

Дигби се възползва от възможността да надникне под късата й черна рокля, когато тя мина покрай него към един скрин. Под прикритието на все по-разгорещения дебат за феминизма и марксизма и придала си вид на носталгичен интерес, Робин повдигна и върна по местата им всяко от плюшените животинчета на Флик, като опипваше пълнежа в тях. Никое нямаше вид да е било разпорвано, та вътре да бъде тикнато листче хартия.

С леко чувство на безнадеждност тя се върна в тъмния коридор, където хората стояха плътно един до друг, а някои бяха чак на стълбищната площадка.

Едно момиче думкаше по вратата на банята.

– Хайде, стига сте се чукали вътре, трябва да се изпикая! – викна тя, с което развесели близкостоящите.

Това си е умряла работа.

Робин се вмъкна в кухничката, не по-голяма от две съединени телефонни кабини, където се бе настанила двойка. Момичето седеше в скута на момчето, прекрачило го от двете страни, а той бе пъхнал ръка под полата й, докато тийнейджърите ровеха в притесненото пространство да открият нещо за ядене. Като се преструваше, че си търси питие, Робин разбутваше кенчета и бутилки и хвърляше око към младежите, бърникащи из шкафовете. Почуди се доколко надеждно скривалище можеше да бъде кутия с овесени ядки.

Тъкмо когато се канеше да излезе, на прага се появи Алф, анархистът, не много по-надрусан, отколкото беше в пъба.

– Ето я и нея – обяви той високо, като се мъчеше да я фокусира, – щерката на профсъюзния водач.