Смъртоносно бяло

– Да – кимна Робин.

– Ама хайде вече, мамка му! – викна момичето, тропащо по вратата на банята. Запристъпва отчаяно от крак на крак в продължение на няколко секунди, после се отправи навън от апартамента.

– Има контейнери за боклук вляво! – услужливо подвикна друго момиче зад нея.

Джими се наведе по-близо към Робин, та тя да го чува през боботещите басове. Изражението му, доколкото можеше да види, бе добродушно и съчувствено.

– Починал бил, така разбрах. Флик каза, че от белодробна болест.

– Да – потвърди Робин.

– Съжалявам – тихо каза Джими. – И аз преживях нещо подобно.

– Наистина ли? – попита Робин.

– Да, майка ми. И тя си отиде от белодробно заболяване.

– Свързано с работата й ли?

– Азбестоза – уточни Джими и дръпна от цигарата си. – Днес не би се случило, приеха закони. Тогава бях на дванайсет, а брат ми на две, дори не я помни. Без нея старецът ми се пропи до смърт.

– Лоша работа – промълви Робин. – Съжалявам.

Джими издуха дима встрани от лицето й и направи гримаса.

– Лика-прилика сме – и чукна кенчето си с бира в това на Робин. – Ветерани на класовата война.

Алф анархистът се отдалечи с малко нестабилна походка и изчезна в тъмната стая, пронизвана от светлините на гирляндите с лампички.

– Семейството ви получи ли компенсация? – осведоми се Джими.

– Опитахме се – отвърна Робин. – Мама още ходи по мъките.

– Желая й късмет – вдигна Джими кенчето си и отпи. – Много късмет ще й трябва.

После удари силно с юмрук по вратата на банята.

– Забързайте се, дявол го взел, хората чакат тук – викна той.

– Може на някого да му е прилошало – предположи Робин.

– Не, на някого му се е прищяло оправяне накрак – увери я Джими.

Дигби излезе от стаята на Флик. Изглеждаше вкиснат.

– Очевидно съм оръдие на патриархално потисничество – обяви той на висок глас.

Никой не се засмя. Дигби се почеса по корема под фланелката си, на която Робин чак сега забеляза, че бе изобразен Граучо Маркс, и влезе в стаята, където танцуваше Флик.

– Оръдие е и още как – промърмори Джими на Робин. – Последовател на Рудолф Щайнер. Не проумява как никой вече не раздава звездички за старание.

Робин се засмя, но не и Джими. Очите му се задържаха вперени в нейните една идея твърде дълго, докато вратата на банята се открехна и отвътре надзърна пълничко зачервено момиче. Зад нея се появи мъж с проскубана сива брада, който си нахлупваше маоистки каскет.

– Лари, ах ти, дърт мръснико – ухили му се Джими, а изчервеното момиче се шмугна покрай Робин и се скри в стаята, където бе влязъл Дигби.

– Добър вечер, Джими – поздрави възрастният троцкист със скромна усмивка и също излезе от банята под одобрителните възгласи на младежите наоколо.

– Влизай – подкани Джими Робин, като й задържа вратата отворена и блокира достъпа на всички други, опитващи се да я изпреварят.