Смъртоносно бяло

– Куп романтични глупотевини – заяви Страйк. – Ти искаше неща, които не можех да ти дам. Във всеки момент ненавиждаше бедността.

– Държах се като разглезена кучка – сведе глава тя. – Знам, че е така, но после се омъжих за Джаго, получих всичко онова, което смятах, че ми се полага, а сега просто искам да умра.

– Не опираше само до ваканции и бижута, Шарлот. Ти искаше да ме пречупиш.

Лицето й се изопна, както тъй често се бе случвало преди особено бурни изблици, истински ужасяващите сцени.

– Искаше да ме спреш да искам всичко извън теб. Това щеше да е доказателството, че те обичам, ако се откажех от армията, после от агенцията, от най-стария ми приятел Дейв Полуърт, от всичко, което ме правеше какъвто съм.

– Никога не съм искала да те пречупвам, как можа да кажеш такова ужасно нещо...

– Искаше да ме премажеш, защото това правиш ти. Не строшиш ли нещо, току-виж постепенно избледняло. А ти държиш всичко да е под твой контрол. Убиеш ли го, няма да ти се наложи да го гледаш как умира.

– Погледни ме в очите и ми кажи, че след мен си обичал друга така, както обичаше мен.

– Не съм – отвърна той, – и слава богу.

– Имахме невероятни моменти заедно...

– Ще трябва да ми припомниш кои са били.

– Онази вечер на яхтата на Бенджи в Малката Франция...

– Трийсетият ти рожден ден? Коледата в Корнуол? Голяма забава падна, а?

Ръката й отново се отпусна върху корема. На Страйк му се стори, че мерна движение през тънката черна тениска и отново в ума му се прокрадна мисълта за нещо извънземно и нечовешко под кожата й.

– Шестнайсет години с прекъсвания. Дадох ти най-доброто, което имах да дам, и все не ти стигаше – каза той. – Идва момент, когато спираш с усилията си да спасиш онзи, който се опитва да те повлече надолу със себе си.

– О, я стига моля те – отсече тя и внезапно уязвимата и отчаяна Шарлот изчезна, отстъпила място на далеч по-корава жена, умна и с хладен поглед. – Ти не искаше да ме спасиш, Блуи, искаше да ме разгадаеш. Има голяма разлика.

Той беше доволен от появата на тази втора Шарлот, също толкова позната му, колкото крехкото създание, само дето не му причиняваше такива угризения да я наранява.

– Сега ти изглеждам приемлив, защото съм известен, а ти се омъжи за лайно.

Тя преглътна този удар, без да мигне, макар че лицето й стана една идея по-розово. Шарлот винаги бе изпитвала удоволствие от битките.

– Колко си предсказуем. Знаех, че така ще изтълкуваш връщането ми – защото си известен.

– Е, имаш склонност да се появяваш там, където има драма, Шарлот – отбеляза Страйк. – Спомням си, че последния път тъкмо ми беше отнесен половината крак.

– Негодник такъв – изрече тя със студена усмивка. – Значи това е обяснението ти за грижите, които полагах за теб месеци след това?

Телефонът му иззвъня: Робин.

– Здравей – каза и той и се извърна от Шарлот, за да гледа през прозореца. – Как върви?

– Здрасти, звъня да ти кажа, че няма да се видим довечера – изрече Робин с много по-подчертан йоркшърски акцент от обикновено. – Ще ходя на купон у приятелка.