Смъртоносно бяло

– Промили са ти мозъка, за да мислиш, че така трябва да бъде – каза анархистът. – Трябва да се научиш да възприемеш един свят без лидери. Никой индивид не е облечен в повече власт от всеки друг.

– Така си е – отвърна Робин. – Значи никога не си гласувал?

„Уелингтънският херцог“ в Хакни бе препълнен тази събота вечер, но в сгъстяващия се мрак беше още топло и на десетината-петнайсет приятели на Флик и нейни другари от СМОСО не им пречеше да стоят скупчени на тротоара край Болс Понд Роуд и да пият, преди да се отправят към апартамента на Флик за парти. Мнозина от групата държаха пазарски пликчета с евтино вино и бира.

Анархистът се разсмя и поклати глава. Беше млад, с руси расти и много пиърсинги и на Робин й се стори, че го разпознава от суматохата в тълпата във вечерта на приема за параолимпийците. Вече й бе показал канабиса, който щеше да е неговият принос към общата веселба на купона. Робин, чийто опит с дрога се ограничаваше до две дръпвания от джойнт в отдавнашните години на прекъсналия й без време престой в университета, прояви престорен интерес на вряла и кипяла.

– Колко си наивна – говореше й той сега. – Гласуването е един от алабализмите на демокрацията! Безсмислен ритуал, целящ да убеди масите, че имат думата и някакво влияние! Просто червените и сини торита са направили сделка за поделяне на властта.

– И какъв е отговорът тогава, да не гласуваме? – поинтересува се Робин, като крепеше почти пълната си чаша светла бира.

– Организиране на общността, съпротива и масов протест – заяви анархистът.

– И кой я организира?

– Самите общности. Промили са ти мозъка, ей – повтори отново анархистът, като смекчи грубите си думи с усмивка може би защото харесваше простодушната откровеност на йоркшърската социалистка Боби Кънлиф. – За да мисиш, че имаме нужда от лидери, а хората сами могат да се командват, щом веднъж се пробудят.

– А кой ще ги пробуди?