Смъртоносно бяло

До апартамента се стигаше през заден вход по студено и тясно стълбище. Още от първото стъпало се чуваше „Негри в Париж“ и като стигнаха до площадката, видяха, че паянтовата входна врата е отворена, а група хора стояха облегнати край стените в коридора и си поделяха огромен джойнт.

„Какво са петдесет бона за нехранимайко като мен“, рапираше Джей-Зи от слабоосветения апартамент.

Около дузината новодошли завариха доста много пристигнали вече купонджии. Удивително бе колко много хора бяха успели да се поберат в тясното жилище, което очевидно се състоеше само от две спални, миниатюрна баня с душ и кухничка с размерите на шкаф.

– Използваме за танци стаята на Хейли, тя е най-голямата, там ще живееш с нея – викна Флик в ухото на Робин, докато си пробиваха път към тъмната стая.

Осветена само от две редици лампички за украса, както и от ярките правоъгълници на включените телефони на онези, проверяващи съобщенията си и социалните медии, стаята вече бе пълна с хора и напоена с миризмата на канабис. Четири млади жени и мъж успяваха да танцуват в средата й. След като очите на Робин постепенно привикнаха към сумрака, тя видя очертанията на кушетка, върху която седяха няколко души и споделяха джойнт. Различи също флага в цветовете на дъгата на „Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Транссексуални“, както и плакат на сериала „Истинска кръв“ с Тара Торнтън на стената зад тях.

Джими и Баркли вече бяха претърсили основно този апартамент за листчето, което Флик беше откраднала от Чизъл, и не го бяха открили, напомни си Робин, като се взираше в тъмното за евентуални скривалища. Робин се почуди дали Флик не го държеше постоянно у себе си, но на Джими нямаше как да не му е хрумнало, а при все твърденията на Флик за пансексуалност Робин бе убедена, че Джими е в по-добра позиция от нея самата да убеди Флик да се разсъблече. Всъщност тъмнината би могла да помогне на Робин незабелязано да бръкне под матраците и под килима, но пък купонът бе толкова многолюден, че тя се усъмни да има такава възможост, без да привлече нечие внимание към странното си поведение.

– ...да намерим Хейли! – викна Флик в ухото на Робин и тикна в ръката й кутийка със светла бира, след което двете се промъкнаха до стаята на Флик.

Тя изглеждаше още по-малка, отколкото бе в действителност, защото всеки сантиметър от стените бе покрит с политически плакати и брошури, като преобладаваха оранжевият цвят на СМОСО и онези в черно и червено на Реалната социалистическа партия. Върху матрака, поставен на пода, бе метнат гигантски палестински флаг.

В стаята, осветена само с една крушка, вече имаше петима души. Две млади жени, едната бяла, другата чернокожа, лежаха прегърнати на матрака, а брадатият Дигби седеше до тях на пода и им говореше. Две момчета тийнейджъри някак неловко се бяха облегнали на стената и хвърляха крадешком погледи към момичетата на леглото, а главите им бяха сближени, докато свиваха джойнт.