Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Силният звън за пристигнало съобщение изтръгна Страйк от съня му. За част от секундата той регистрира факта, че е сам в таванската си стая, нито собственик на Чизъл Хаус, нито любовник на Шарлот Рос, преди да потърси опипом телефона, върху който бе легнал, напълно убеден, че ще зърне есемес от Шарлот.
Сбъркал беше: когато се втренчи неразсънен в екрана, зърна там името на Робин, при това беше един през нощта. Забравил за момент, че тя беше на купон у Флик, той се изправи забързано до седнало положение, при което папката върху гърдите му се плъзна и страниците се разпиляха по дъските на пода, докато Страйк примижа срещу снимката, пратена му току-що от Робин.
– Да му се не види.
Без да обръща внимание на бъркотията от бележки в краката си, той й позвъни.
– Здравей! – изрече Робин тържествуващо на фона на безпогрешните шумове от нощен лондонски автобус: тракането и гърменето на двигателя, стърженето на спирачки, лекото подрънкване на камбанката и задължителния пиянски смях – в случая на група млади жени.
– Как го постигна това, по дяволите?
– Аз съм жена – отвърна тя. Той отгатна по гласа й, че се усмихва. – Знам къде се крият неща, като не искаш никой да ги намери. Мислех, че спиш вече.
– Къде си? В автобус ли? Слизай веднага и хвани такси. Ще го пишем на сметката на Чизъл, ако вземеш фискален бон.
– Няма нужда...
– Прави каквото ти се казва! – повтори Страйк малко по-агресивно, отколкото бе възнамерявал, защото, макар да бе извоювала голяма победа, също така бе претърпяла наръгване с нож, когато се бе озовала сама на улицата късно през нощта преди една година.
– Добре, добре, ще взема такси – съгласи се Робин. – Прочете ли бележката на Чизъл?
– В момента я гледам – каза Страйк и превключи на високоговорител, така че да може да чете бележката на Чизъл и едновременно да говори с нея. – Дано си я оставила пак там, където си я намерила.
– Да, прецених, че така ще е най-добре.
– Категорично. И къде точно...
– В дамска превръзка.
– Божичко – възкликна стъписан Страйк. – Никога не би ми хрумнало...
– Така е, нито на Джими и Баркли им е хрумнало – потвърди Робин самодоволно. – Разчиташ ли какво пише най-отдолу? Онова, дето е на латински?
Като примижа срещу екрана, Страйк преведе:
– „Аз мразя и обичам. Защо го правя, би могло да се попита? Не знам. Просто го чувствам и това ме разпва на кръст...“ Отново Катул. Прочуто негово стихотворение.
– В университета ли си учил латински?
– Не.
– А как тогава...
– Дълга история – отвърна Страйк.
Всъщност историята за умението му да чете на латински изобщо не беше дълга, просто (за повечето хора) необяснима. Не му се щеше да я разправя посред нощ, нито имаше желание да обяснява, че Шарлот бе изучавала Катул в Оксфорд.
– „Аз мразя и обичам“ – повтори Робин. – Защо му е било на Чизъл да записва това?
– Защото го е изпитвал, да речем – предположи Страйк.
Устата му бе пресъхнала. Беше пушил твърде много, преди да заспи. Изправи се, като усещаше тялото си болезнено и сковано, и като внимателно избягваше листовете по земята, тръгна с телефона в ръка към мивката в съседната стая.
– Към Кинвара ли го е изпитвал? – попита със силно съмнение Робин.
– Докато беше около него, да си го виждала в близък контакт с друга жена?
– Не съм. Но, то се знае, той може да не говори за жена.
– Вярно – призна Страйк. – При Катул мъжката любов е в изобилие. Може би тъкмо заради това Чизъл го харесва толкова.
Той напълни керамична чаша със студена вода от крана, изпи я на един дъх, а после сложи вътре торбичка чай и включи чайника, без да откъсва очи от светещия в тъмното екран на телефона си.
– „Майка“ е зачертано – промърмори.
– Майката на Чизъл е починала преди двайсет и две години – осведоми го Робин. – Преди малко я издирих.
– Хм... „Бил“ оградено в кръг.
– Не Били – изтъкна Робин, – но след като Джими и Флик са решили, че се отнася до брат му, може хората понякога да са наричали Били „Бил“.