Смъртоносно бяло

– Ще се наложи да съобщим на полицията за това, нали?

– Да, така е – отвърна Страйк и потърка очи. – Доказателство е, че тя е имала достъп до къщата на Ебъри Стрийт. За съжаление, това означава, че ще трябва да те изтеглим от бижутерския магазин. Щом от полицията претърсят банята, няма да й отнеме дълго да съобрази кой ги е пратил.

– По дяволите – огорчи се Робин. – Наистина бях започнала да й влизам под кожата.

– Да – съгласи се Страйк. – Това е проблемът, когато нямаш официална позиция в разследването. Много бих дал да мога да съм с Флик в стая за разпити. Този проклет случай... – Той се прозя. – Цяла вечер четох досието. И тази бележка е като всичко друго, повече повдига въпроси, отколкото дава отговори.

– Почакай – каза Робин и той чу шумове от движение. – Прощавай, Корморан, ще слизам тук, виждам стоянка на такси...

– Добре. Чудесна работа тази вечер. Ще ти се обадя утре. Тоест по-късно днес.

Когато тя затвори, Страйк остави цигарата си в пепелника, върна се в спалнята си да събере пръснатите бележки от пода и ги отнесе в кухнята. Игнорира заврелия чайник, извади бира от хладилника, настани се до масата с папката пред него, после му хрумна да отвори прозореца до себе си на няколко сантиметра, за да пусне свеж въздух в стаята, и продължи да пуши.

Военната полиция го бе обучила да организира разпити и находки в три широки категории: хора, места и неща, и Страйк бе прилагал тъкмо този изпитан стар принцип върху случая с Чизъл, преди да заспи на леглото си. Сега разпростря съдържанието на досието върху кухненската маса и отново се залови за работа, а през прозореца лъхна студен нощен ветрец, напоен с бензинови пари, и от него ъгълчетата на снимките и хартиите потрепнаха.

– Хора – промърмори Страйк.

Преди да заспи, бе съставил списък на хората, които най-много го интересуваха във връзка със смъртта на Чизъл. Сега видя, че несъзнателно е подредил имената според степента им на обвързаност с изнудването на покойния. Името на Джими Найт оглавяваше списъка, следвано от това на Герайнт Уин, после идваха онези, които Страйк приемаше като респективните им заместници – Флик Пърдю и Аамир Малик. Следващата беше Кинвара, която бе знаела, че Чизъл е изнудван и защо; Дела Уин, чиято възбрана бе задържала изнудването извън медиите, но чиято точна степен на ангажираност в историята иначе бе неизвестна на Страйк; после Рафаел, който по всички параграфи бе незапознат със стореното от баща му и със самото изнудване. Накрая на списъка стоеше Били Найт, чиято единствена известна връзка с изнудването бе, че е роден брат на основния изнудвач.

Защо, запита се Страйк, бе подредил имената в този конкретен ред? Нямаше доказана връзка между смъртта на Чизъл и изнудването, освен, разбира се, ако заплахата да бъде изобличен за неизвестното си престъпление наистина не бе подтикнала Чизъл към самоубийство.

После на Страйк му хрумна, че се появяваше различна йерархия, ако обърнеше листа наопаки. В този случай Били идваше на първо място, човек, търсещ не пари или опозоряването на някого, а истина и справедливост. При този обърнат ред Рафаел се явяваше втори с неговата странна и за Страйк недостоверна история, че е пратен при мащехата си в сутринта на бащината си смърт и за когото Хенри Дръмънд неохотно твърдеше, че крие някакъв достоен мотив, засега неизвестен. Дела се вдигаше до трето място, жена, радваща се на масово уважение заради безукорния й морал и чиито действителни мисли и чувства спрямо съпруга й изнудвач и жертвата му си оставаха в тайна.