Смъртоносно бяло

– Благодаря – каза тя и влезе в банята.

Ярката светлина на луминесцентната лампа бе ослепителна след сумрака в останалата част на апартамента. В банята едва имаше място да застане човек помежду най-малката душ кабина, която Робин беше виждала, с мръсна прозрачна завеса, увиснала незакачена на половината кукички, и миниатюрна тоалетна чиния, в която плуваха подгизнали салфетки и угарки. В плетеното кошче проблясваше използван кондом.

Над умивалника имаше паянтови полици, отрупани с наполовина използвани опаковки с козметични и санитарни продукти, така сгъчкани, че едно докосване можеше да ги събори всичките.

Споходена от внезапна идея, Робин се приближи към тези полици. Припомни си как самата тя бе разчитала на невежеството и погнусата на повечето мъже към всичко, свързано с менструацията, когато скри подслушвателните устройства в кутия от тампони. Очите й бързо обходиха тубичките с шампоан и балсам с марки от супермаркети, мръсна гъба, два евтини дезодоранта и няколко доста похабени четки за зъби в нащърбена чаша. Много внимателно Робин измъкна кутия за тампони, в която се оказа, че е останал само един. Когато я връщаше на мястото й, забеляза крайче от пластмасова опаковка, тикната зад шампоаните и душ гел с плодов аромат.

С лумнало вълнение тя се пресегна и предпазливо измъкна пакетчето, като се стараеше да не размести нещо.

Някой затропа по вратата.

– Ще се пръсна! – викна ново момиче.

– Ей сега! – отвърна й високо Робин.

Две обемисти дамски превръзки в неромантични индивидуални опаковки с надпис „За много обилно течение“: тъкмо такива, които никоя млада жена не би ти откраднала с оглед на оскъдното си облекло. Робин ги извади. В първата не видя нищо странно. Но втората изшумоля и когато Робин я огледа по-внимателно, видя, че опаковката е разрязана с бръснарско ножче. Провря пръст вътре и напипа дебела, сгъната няколко пъти хартия, която извади и разгъна.