Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— За тяхно голямо облекчение, несъмнено — каза Ананд. — Във всеки случай, те самите признават недостатъците си и са призовали оттеглили се офицери от армията и морската пехота да се присъединят към тях. Научавам, че току-що е хвърлил котва кораб от Малаз, пълен с някогашни офицери и сержанти. Сред тях е старият Славен зъб лично.

— Славния зъб! — удивено повтори Ласийн. — Мислех го за мъртъв.

— Всички го мислеха за мъртъв — усмивката на Ананд показваше печална привързаност. — Май е прекарал всичките си десетилетия на пенсия в някакъв обред на Денъл, който го е превърнал в дъбов пън.

— Не е било нужно — отбеляза Ласийн, докато гледаше встрани.

Малик шумно всмукна въздух през мръсните си зъби.

— Чудесно. Както и да е, месеци ще са нужни, за да бъде превърната такава сбирщина в армия. Време, с което не разполагаме.

— Какво е станало с главата ви? — попита го Хавва.

— Моля?

Хавва посочи кърпата.

— Главата ви.

Ръцете на Малик отидоха до превръзката и я затегнаха.

— Взривът. Върху мен падна една лампа.

Жалко, че е било само това.

— Ранен при защитата на града. Колко благородно.

Очите на Малик се присвиха до цепки.

— А къде бяхте вие, Хавва Гулен? Разтреперана в мазето на подземието на Архива с вдигнато подострено перо?

Винаги си по-близо, отколкото го съзнаваш, Малик Рел.

— Съгласна съм с преценката ви за нашето време, Малик — обади се Ласийн. — Кога се очаква пристигането на Първия меч?