![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
На листовете — като на гигантски екран — се появи старата емблема на Първи канал, но вместо някогашните говорители, които хората все още помнеха, те видяха Тайнствената жена, с бисери в косите, подпряла смеещо се бебе на коляното си и усмихваща се към камерата! Уморени и изплашени майки закършиха ръце и заплакаха горчиво. Това беше тяхното бебче. Техните деца играеха пред краката на Инфантата на Интерфейса. Изглеждаха щастливи, добре нахранени и пълни с неизчерпаема енергия, тоест изглеждаха така, както трябва да изглеждат всички деца. Намираха се в Канфа, старата панорамна зала, а през прозорците се виждаха космосът и звездите. Имаше и планета, примамливо зелена, като корона на голямо дърво.
— Елате! — провикна се Тайнствената жена към изумените зрители. — Ние ви очакваме! Никой няма да ви спре, ако дойдете сега!
Изгладнелите, съсухрени, болнави нещастници от Латералната Фисура се спогледаха и изведнъж заговориха накъсано и развълнувано. Заподскачаха, сякаш искаха да преминат през екраните, докато вертолетите мъркаха кротко над главите им и от време на време хвърляха водни бомби, за да потушат пламъците.
На доковете моряците се биеха с хамалите, а собствениците — с пилотите. Малкото изправни кораби бяха обсадени, атакувани и превзети. Някои от тях вече бяха разглобени на части. Добре организирани крадци се катереха нагоре по отвесните стени между нивата и подхващаха ръкопашни схватки с корпоративните командоси. На долните нива опустошението беше невъобразимо. Няколко подпалени автомобилни гуми замърсяваха въздуха със смрадливия си дим. Никой не забеляза откъде се появиха вертолетите, но всички откриха огън по тях.
Вертолетите избегнаха с лекота нестройните залпове и отново разпънаха гигантските си екрани. Засвири познатата уводна мелодия на Втори канал, след това се появи и емблемата, но вместо новините им бе показана една фигура, която всички познаваха твърде добре. Беше Тайнствената жена, с неизменното й дълго черно кожено палто, която командваше ято летящи роботи с помощта на излизащите от главата й кабели. Намираше се в един от товарните докове на най-горното ниво, където, изглежда, се развиваха събитията. Роботите бяха товарни машини, макар че по тях се виждаха наскоро монтирани оръжия.
Тайнствената жена се приближи в едър план. Стрелбата в доковете взе да утихва. Всички се струпаха по балконите, рамо до рамо заставаха доскорошни противници, докато останалите излизаха на площадките, с вдигнати нагоре глави.
Различаваха съвсем ясно едрите капки пот по челото й, всяка от тях голяма поне един метър. Косата й беше привързана назад.
— Фраските идват! — извика тя. — Фраските! Фраските!
В главата на гигантската горила на Хаоса мониторите започнаха да премигват и пукат. Никаква настройка не беше в състояние да върне предишните канали. Вместо това всички екрани показваха Трети канал, макар да нямаше човек на борда, който да не знае, че Трети канал не съществува от близо година.
Норвал Хан удари облегалката на своята седалка.
— Грант, нали? — изкрещя той. Маймуняка сви рамене и разпери грубите си длани.
Сцената на мониторите беше същата, която бяха оставили след себе си тази сутрин: Окципиталната шахта с димящите ковачници. Не се виждаше никой, освен жените и децата. Всички се бяха събрали около…
— Тайнствената жена! — ахна Дог Шварц.
И наистина бе тя — в къса черна пола и металически сутиен, сякаш бе излязла от картина.
— Тя е, Норвал! Това е тя!
— Млъквай!
Жената от екрана се наведе и погледна Норвал Хан право в очите, сякаш можеше да го види. След това заговори. Гласът й бе пълен с обещания, нисък, задъхан, точно както си го беше представял:
— Ела си у дома, Норвал Хан. Корабът е твой.
Норвал се ококори в екрана.
— Това е някакъв номер — успя само да каже.
— Ето го и Лупин — рече Дог.
Норвал премигна. Наистина, там стоеше Лупин Джуджето и подаваше на Тайнствената жена кутия от бира. Той помаха развълнувано на камерата.
Дог Шварц подскочи и се закълчи в неистов екстаз.
— Размърдай се, Норвал! Хайде, човече, да вървим, по-бързо!
Норвал се покатери на пултовете и надзърна през очите на горилата. Той огледа автогробището, което доскоро бе предната линия на черноризците.