Открадни си свят [bg]

— Кой да бъде следващият? — попита той. Подобно на другите старецът също бе скрил лицето си под сянката на качулка. Той вдигна сбръчканата си ръка и допря до устните си кислородна маска.

— Хайде, дайте някой друг! — Той избръмча с механизираната си инвалидна количка до мястото, където бяха струпани бъдещите жертви. — Що да не е тая? — предложи старецът, сграбчи една жена за китката и я задърпа към плочата, до която вече лежаха два окървавени трупа.

Но спътниците й не бяха склонни да я пуснат толкова лесно. Те я задържаха, притискаха се към нея и бърбореха нещо нечленоразделно. Бяха палернианци, презрително наричани „рунтави чудовища“, и се радваха на всеобща ненавист от всички чистокръвни човеци, които не целуваха миризливите си задници и се къпеха далеч по-често от веднъж в годината. Алчните, непохватни, вредни палернианци бяха отговорни за всички нещастия, струпали се в последно време на главите на нормалните хора — заедно с предприемчивите веспанци, злонамерените транти и крадливите алтециани. Достатъчно е да зърнете един палернианец, или по-точно петима — те са толкова страхливи, че винаги се движат на група — за да разберете колко са отвратителни. Несъмнено ще бъде истинска благодат, ако някога галактиката се очисти от тях.

Монотонната песен не секваше. Рицарите на чистотата не се съмняваха, че са наели най-добрия за тази работа.

— Хи-хи-хиии! — провикна се старецът. — Тя се опъва, а?

Появи се слаб ветрец, който раздуха огъня и отвя дима. Старецът включи светещия пръстен, който опасваше количката му. В светлия кръг попаднаха окованите палернианци, които протягаха умолително лапите си към него и стенеха уплашено. Третата жертва хленчеше и се притискаше към другарите си.

— Брей, че шибана бъркотия! — възхити се на цялото това нещастие старият палач. — Я ела тука…

Но женската отказваше да се подчини. Тя се съпротивляваше и дори зарита с крака. Не беше силна, но имаше масивно туловище и вълната й беше мазна. Все едно че се опитваше да укроти надрусана с амфетамин овца.

— Тръгвай с мене, хайде, мърдай, ето така… — мърмореше старецът. Сгърчената му ръка се повдигна върху механичната лонгета и посочи накъде трябваше да вървят. Показалецът му опря в защитното поле. Същевременно в една от страните на количката се повдигна капаче и отвътре се разгъна манипулаторна ръка, която се протегна към шията на съпротивляващата се жертва. Пръстите й стискаха спринцовка, пълна с жълтеникава течност.

Иглата блесна зловещо на светлината на пръстена. Двамата оцелели палернианци извърнаха глави и зажумяха, като не преставаха да бърборят ужасено. Спринцовката увисна за миг в задимения въздух, сетне се стрелна напред, прониза дебелата кожа и изпразни съдържанието си.