Открадни си свят [bg]

Погледът й се спря на прозрачната им спътница. Изображението на момичето от приказките се полюшваше на сантиметри над седалката. Не реагираше на нищо, сякаш беше съвсем само в кабината.

— Алис — произнесе капитанът. — Какво е това нещо?

— НЕ ВИ ЛИ ХАРЕСВА? ИЗГЛЕЖДА Е ЗАМЕСТВАЩА ФУНКЦИЯ НА НЯКАКВА КОМБИНАЦИЯ ОТ МОИТЕ СЪСТАВКИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЦЕЛТА Й Е ДА СЛУЖИ ЗА НАПОМНЯНЕ, КАПИТАНЕ, ИЛИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ЗАГАДКА, КОЯТО САМО ВИЕ МОЖЕТЕ ДА РАЗРЕШИТЕ.

— Сигурно се шегуваш — отвърна с примрял глас Джут.

— ИМЕТО Й Е АЛИСА. ТЯ Е СНЕТО ОТ КАРТИНКА ИЗОБРАЖЕНИЕ.

— Нищо чудно, че говори неразбрано.

— Поемата беше за Анджела — намеси се Кстаска. — Дамата от Не бива. — Табита погледна сестра си. Опита се да си спомни стихотворението, което се бе появило на монитора, но не можа. Вместо това се сети за Луна, за посланието, което им бяха оставили на екрана и в което се казваше, че Анджи е заминала, за да се присъедини към култа на Разширяващата се невросфера. „Бях призована“ — пишеше там, а мястото на скафандъра й в шкафа при вратата вече пустееше. Табита си спомни колко се караха след това мама и татко.

— Единствената поема, която зная, е „Девет пъти в нощта“ — промълви тя.

Доджър Гилеспи потрепна и пусна облаче дим.

— Но защо не ни каза, че имаш сестра, която е мрежоманиачка… — отново се обади с обиден глас Саския Зодиак.

— Интересното е, че то спря да говори — рече Кстаска.

Това изглежда задейства по някакъв начин холоизображението. Устата му се отвори.

— Аз съм сън — произнесе то. Табита бе чувала и друг път този тъничък, настойчив глас. — Или поне бях това в началото. Но мисля, че оттогава съм се променила няколко пъти. Но къде е Червеният крал? — попита малко смутено момичето. — Питам за господина в леглото. Той беше Червеният крал. Аз съм от неговия сън.

— Бог да я поживи! — възкликна унесено Анджела Джут. Тя очевидно не разбираше нищо, а и не се интересуваше, след като бе изпълнила задачата си. Всъщност, дали я беше изпълнила наистина? Беше откраднала пластината с корабната личност, но не я бе използвала. Сякаш бе искала да бъде заловена.

Малкото привидение започна да проявява признаци на безпокойство.

— Моля ви — заговори то, като се оглеждаше безпомощно. — Къде е Червеният крал? Той сънува ли още? Предполагам, че не се е събудил, защото ето ме тук, сред вас, в естествени размери, както се казва, въпреки че кой би могъл да каже със сигурност какви са тези мои естествени размери?

Капитан Джут заскърца със зъби.

— Трябва ли да слушаме всичко това, Алис? — попита тя.

Нямаше отговор.

— Алис?