![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Няма да мръднем, докато тя не дойде тук — заяви той.
— Какво е това? — кресна полковник Старк на своите техници.
— Четвърти канал, госпожо — отвърна един от тях.
— Не може да е Четвърти канал! Кой го контролира? — Лицето й беше побеляло от омраза. — Онзи тип е, нали? — досети се тя. — Грант. Това е тактически дезинформационен ход. Дайте ми свободна линия. Която и да било!
— Не можем, госпожо. Не разполагаме с нито една. Освен тази.
Старк погледна към екрана. Там показваха Понса. Щурвала и голямото синьо кресло. В креслото седеше жена. Приличаше на капитана, но не беше тя. Беше се включила към управлението.
Старк блъсна с юмрук по пулта. Отвън нещо избухна, твърде близо. Светлините премигнаха и от тавана се посипа мазилка.
Ами ако беше истина? Ако текунаците са я предали? Ако са се възползвали от отсъствието й за някакъв техен, потаен план?
Двойна експлозия. После затишие. А на екрана камерата, се премести от жената в креслото до другата — която лежеше в безсъзнание в краката й.
Това вече беше капитанът.
Отново в едър план лицето на непознатата. Гримът й беше безупречен, усмивката й — като реклама на паста за зъби.
— Полковник Старк — произнесе тя. — Имайте предвид — очите й бяха оранжеви, виолетови и блестящо зелени, — че този кораб е мой.
Полковник Старк блъсна прозореца с две ръце. След това погледна разгневено надолу, към Ордата на Хаоса: Бяха разбити и отстъпваха, скупчени около гигантската горила.
— Вмирисаните кучи синове са били само примамка!
— Старк — измърка силиконитовата богиня, — трябва да се съобразяваш с мен.
Полковник Старк вече бе сграбчила червената си барета и тичаше надолу към колата.
В пещерата на Големия приятел миньорите, опръскани до гърдите с кръв и слуз, зарязаха работните си места, за да гледат специалното предаване на Пети канал, което изведнъж се бе появило на всички екрани. А там се виждаха все познати лица: директорът на Текунак, Доркас Мандебра и капитан Джут вдигаха чаши, докато Тайнствената жена им поднасяше шампанско. Тя ги прегръщаше с дългите си изящни ръце. Директорът я потупа по рамото.
— Наистина сме щастливи — обърна се той към подчинените си, — да ви съобщим, че „Текунак интерстелар трейдинг“ се сдоби с правата над този великолепен кораб и започва търговия! — Под оглушителните викове на тълпата тримата вдигнаха чаши за наздравица към екрана.
Пангото подскачаше по неравните пътища. В кабината беше мръсно, тапицерията беше потъмняла, по таблото имаше налепени дъвки и късчета изсушена храна, която шофьорката бе изплювала, докато си чистеше зъбите. По прозорците и стените бяха налепени реклами на нови марки бира. От огледалото висеше пухеста играчка-перк.
Саския Зодиак седеше отпред с Кстаска в скута си. Непрестанно поглеждаше към капитан Джут и нейната пленничка.
— Никога не си ми казвала, че имаш сестра — оплака се тя.
— Не започвай пак — промърмори Доджър Гилеспи, но нямаше никаква полза.
— Ако ми беше казала, отдавна щяхме да измислим нещо. — Саския изглеждаше обидена, след като разрешението на загадката се бе оказало толкова просто.
Анджела й се усмихна любезно.
— „Люш-люш — запя тихо тя. — В сладката люлка…“
Бихте могли да почувствате заобикалящата я вълна на омраза и недоверие, като хладна зона около хладилник. Сега вече всички знаеха, че корабът е пресрочил полета с петдесет години и че вината е нейна.
Кени и момчетата охраняваха зорко капитана. Никога не я изпускаха от очи. Тук беше и аптекарят, който непрестанно й напомняше да погълне нещо, миришещо на застояла вода. Еднооката котка се търкаше в краката й.
Тя я срита и вдигна ръка.
— Тихо! Всички да млъкнат!
В настъпилата тишина очите й се обърнаха към екрана. За момент Табита си помисли, че е зърнала там лицето на сестра си.
Ето го отново.
— Видяхте ли? — попита ги тя.
— Това беше Анджела — рече Саския.
— Ти ли направи това? — обърна се Табита към сестра си.
Анджи се наведе и погали котката. Поклати бавно глава и отвърна:
— Тази единица не предава.
Сой скочи на спирачката. Пангото се завъртя и закова на място сред воя на свирещи гуми.
— Глейте! — извика Сой и посочи през предното стъкло. Капитанът се изправи, подпряна на седалката. Тя гледаше право напред, в тунела.
В средата на пътя стоеше малко момиче с дълга руса коса, синя рокля и бяла престилка.
Тя се понесе право напред, като робот върху релси. Когато приближи предното стъкло, всички видяха, че се усмихва. Звукът на монитора утихна.
— АХ, КАПИТАНЕ — произнесе топъл, мек глас. — ЕТО КЪДЕ СИ БИЛА.