Открадни си свят [bg]

Доджър Гилеспи се изправи от масата, но остана подпряна, загледана в Табита. Ръката й беше превързана с мръсен бинт.

— Майната ти, Доджър — произнесе Табита. Беше напълно изтощена от пътя. Тя се олюля и сложи длан на рамото на Доджър. — Жива си, значи!

Капитан Гилеспи я погледна развеселено.

— Е, не съвсем, малката, но ти благодаря за загрижеността. Обаче ти ме притесняваш.

— Добре съм си — отвърна не съвсем уверено Табита. — Къде е тя?

— Тайнствената? — Доджър Гилеспи посочи с палец една голяма бяла врата.

— Под ключ — докладва Кстаска.

— Алис! — произнесе на висок глас капитанът.

Доджър постави ръка на рамото й.

— Пратихме я на мостика. Не я ли получи?

Капитан Джут тръгна към вратата.

— Идвай — рече тя.

— Ами затворничката? — попита Кстаска.

Капитанът спря и се извърна.

— Коя е тя?

— Казва се Анджела — поне така твърди — отвърна херувимът.

— Анджела коя?

— Нямала фамилия — рече херувимът. — Тя е единица от Разширяващата се невросфера. Най-далечната им единица, както твърди.

— Мрежоманиачка — поясни Доджър, в случай че капитанът още не беше разбрала. Наистина не изглеждаше никак добре.

Близо до масата имаше портативна телекомуникационна уредба. Кстаска натисна едно копче на пулта и на екрана се появи мургава жена с черна къдрава коса, седнала на малка кушетка. Беше подпряла глава на възглавницата, а краката й бяха сгънати отдолу.

— Анджела не е истинското й име — обясняваше Доджър, докато си палеше цигарата. — Тя каза, че означавало Пратеник.

Но капитан Джут вече бързаше към вратата. Кстаска едва успя да отключи бравата и тя пристъпи вътре.